— Все още не разбирам — каза Нанси Мур с треперещи ръце. Тя пъхна горната снимка под долната. — Нали не мислиш, че…?
— Пол и Патрик са един и същи човек.
Тя поклати глава.
— Грешиш.
— Не мисля така.
— Приликата е нищожна.
— Помниш ли, че те попитах дали познаваш Тамрин Роджърс?
Майрън взе обратно снимките и сложи груповата отгоре.
— Това е Тамрин. Същото момиче, с което Патрик се срещна вчера.
— Казахме ти, че…
— Да, че съвсем случайно са се срещнали на Таймс Скуеър, без изобщо да се познават. Аз бях там, Нанси. Аз ги видях. Това не беше случайна среща. Познаваха се отпреди.
— Няма как да си разбрал това, като просто си ги наблюдавал — каза тя, но гласът й вече звучеше немощно, сломено.
— Преди малко изпратих по имейл същите тези снимки на съдебен антрополог, името й е Алис Мървош. Тя ще сравни снимката на Пол със записа от вчерашното интервю с Патрик. Тя ще потвърди, че са един и същи човек.
Тя поклати глава, но увереността й беше изчезнала.
— Нанси, нека ти помогна.
— Ти какво, да не би да смяташ, че е някакъв самозванец? Грешиш. Една майка винаги знае.
— Каза, че майката винаги защитава своето дете — отговори Майрън, като се опитваше да звучи възможно най-спокойно и внимателно. — Може би това желание, тази нужда, понякога може да изкриви възприятията.
— Това е Патрик — настоя Нанси. — Това е моят син. Най-сетне си е у дома. След всичките тези години, най-сетне отново е при мен.
Тя вдигна очи. Погледна го яростно.
— А сега ти го прогони.
— Нека ти помогна да го открием.
— Мисля, че направи достатъчно. Това е моят син. Знам го. Знам го. Той не е самозванец. Името му не е Пол.
Тя го отблъсна от пътя си и слезе надолу по стълбите. Майрън я последва.
— Когато се прибере, ще направим ДНК тест, за да запушим устите на всички ви. Но сега трябва да отида накъде другаде.
Нанси не спря. Мина през гаража и излезе през вратата. Качи се в автомобила си и включи двигателя.
— Повече не се връщай, Майрън. Никога повече не се връщай.
Уин и Брук седяха в кухнята на семейство Болдуин. Снимките от училището в Швейцария стояха разпръснати пред тях на масата.
Майрън приключваше разговора си с Алис Мървош, съдебния антрополог. Когато прекъсна връзката, Брук и Уин го погледнаха в очакване.
— Според нея — каза Майрън — това е едно и също момче.
Брук отново погледна снимките. Майрън се наведе, за да им посочи.
— Въпросният Пол е подстригал и боядисал косата си — каза Майрън. — Цветът на очите лесно може да бъде променен с контактни лещи. На носа може да е направена пластична операция.
Брук просто седеше край масата, стиснала снимката в ръка.
— И Нанси не вижда приликата?
— Така твърди. Настоява, че това е Патрик.
— Вярваш ли й?
— Вярвам, че тя го вярва.
— Значи, се самозаблуждава?
Майрън леко вдигна рамене.
— Не знам.
Едва тогава Уин каза:
— Значи, трябва да разберем кой е този Пол. Трябва да разберем къде живее, кои са родителите му…
— Есперанца се е заела с това. Но ще отнеме известно време.
— Ще се обадя на няколко познати в чужбина. Да видим дали ще успеем да задвижим по-бързо нещата.
— Не разбирам — каза Брук. — Самозванец ли е? Опитва се да измами по някакъв начин семейството ли?
— Възможно е.
— Веднъж четох за подобен случай — каза Брук. — Когато синът ти изчезне, ти… Както и да е, мисля, че се беше случило някъде към края на деветдесетте. Синът на едно семейство в Тексас изчезнал, когато бил на дванайсет или тринайсет години. Три години по-късно някакъв самозванец от Франция казал, че той е изчезналото дете. Успял да заблуди доста хора.
Майрън смътно си спомняше случката.
— Защо го е направил?
— Не си спомням. Донякъде за пари, но мисля, че просто му е доставяло удоволствие да мами хората. Не за пръв път се е представял за някой друг. Бил е някакъв извратеняк. Семейството му повярвало — донякъде, предполагам, само защото им се е искало да е вярно.
Тя вдигна поглед.
— Какво означава всичко това, Майрън?
— Не знам.
— Няма никаква логика.
— Трябва ни повече информация.
Като по сигнал телефонът на Майрън иззвъня. Той погледна към Уин.
— Джо Корлес е, от лабораторията за ДНК анализ.
— Включи високоговорителя.
Майрън го направи и сложи телефона на масата.
— Джо?
— Майрън?
— Джо, тук сме с Уин.
— Еха. Уин се е върнал?