Не казвам нищо.
— А аз мразя да се надявам — казва Брук.
Стигаме до езерото Чармейн. Някой е сложил табелата обратно на място, като е омотал веригата около някакъв прът. Просто минавам с колата през нея. Веригата поддава лесно. Пикапът на Хънтър все още е препречил пътя към алеята за коли. Отново проверявам местоположението на колата под наем на екрана на навигационната система. Намира се на същото място, което означава, че колата все още е пред къщата му. Изваждам револвера си, „Смит и Уесън 460“, и поглеждам Брук.
— Бих ли могъл да те помоля да останеш тук, докато аз поогледам наоколо?
В отговор тя отваря вратата на колата и слиза от нея. Предполагах, че няма особено голям смисъл да го правя, но човек винаги трябва поне да се опита. Тръгваме нагоре по алеята за коли точно както бяхме направили с Майрън. Хънтър седи в същото онова дървено кресло. Ловджийската пушка е в скута му.
Приближаваме и Хънтър ни забелязва. Понечва да се изправи и насочва пушката към нас.
— Не го убивай — казва Брук.
Прострелвам го в крака. Той пада на коляно. Прострелвам го в рамото. Ловджийската пушка отлетява настрани. Приближавам се до него. Брук върви точно след мен.
Хънтър поглежда мен, после и Брук. Плаче.
— Толкова съжалявам — казва той.
— Къде е тя? — питам.
— Толкова съжалявам.
Навеждам се, намирам дупката от куршум в рамото му и стискам силно.
Той изкрещява.
— Къде е тя?
Входната врата на къщата изведнъж се отваря. Излиза млада жена с дълга коса.
Брук хваща ръката ми и кимва.
— Това е Вада — казва тя.
Глава 34
Майрън откри Нанси в задния двор на къщата й.
Седеше в една беседка до розовите храсти. В дланите си държеше чаша с кафе. Не се обърна, когато Майрън се приближи.
— Казах ти повече да не се връщаш — каза тя.
— Да, знам. Имаш ли някакви новини от Патрик?
Тя поклати глава.
— Не си ли разтревожена?
— Разбира се, че съм. Но ще му отнеме много време да свикне с всичко това. Има нужда от малко пространство.
— Нямало го е десет години — каза Майрън. — Не мисля, че може да има нужда от още пространство.
— Майрън?
— Да.
— Не ме интересува какво мислиш. Искам да си тръгнеш.
Майрън не помръдна. Просто остана неподвижен, докато тя не погледна към него. Когато го направи, той отново не помръдна, вперил поглед в нея. После каза:
— Нанси, аз знам.
— Какво знаеш?
Беше просто формалност. Четеше го в погледа й.
— Франческа ми каза.
— Тя е объркана. В известен смисъл завръщането на брат й след всичките тези години е трудно за нея.
— Той е мъртъв, нали? Имам предвид Рийс.
— Патрик ти го каза.
— Не, Патрик ни разказа една история. Ти си му помогнала да я заучи. И да, историята си я бива — възможно най-подходящата, като за една скърбяща майка. Рийс не е бил малтретиран, както каза Патрик. Рийс е бил щастлив. Бил е смел. Умрял е бързо и преди да започнат всички ужасни неща. Докато я слушах, през цялото време си мислех колко удобно звучи всичко.
— Махни се оттук.
Майрън застана до нея.
— Знаем, че Вада е в къщата край езерото.
Нанси посегна да вземе телефона си, но Майрън го грабна, преди тя да успее да го достигне.
— Върни ми го.
— Не.
— Нищо не разбираш — каза Нанси.
— О, мисля, че разбирам — каза Майрън. — Нищо чудно, че си успяла да убедиш Чик да не казва нищо за съобщенията. Мислел си е, че го прави, за да не насочва разследването в грешната посока. Полицията е щяла да започне да ви разпитва подробно, щели са да си помислят, не знам, че сте били любовници и че единият от вас е изперкал или нещо подобно. Но не това е била причината. Ти си знаела, че всичко е започнало със съобщенията. Чик не го е знаел.
Нанси Мур се изправи и тръгна към къщата. Майрън я последва.
— И Хънтър е насочил пистолет към теб. Знаеше ли, че тъкмо Франческа го е скрила? Това би обяснило защо не си й казала нищо за случилото се. Или може би си осъзнала, че е била просто едно малко дете. И никога не би успяла да запази подобна тайна. Може би не си искала да се обвинява. Ако просто беше оставила пистолета на татко там, където си беше. Ако просто не се беше замислила какво би сторил Хънтър с него.
Нанси спря пред задната врата. Тя затвори очи.
— После е скрила пистолета в стаята си и Патрик го е намерил — каза Майрън. — Не съм сигурен точно кога. Франческа също не знае. Няколко дни по-късно. Може би седмица. Дали Хънтър е забравил за пистолета, или се е страхувал да повдигне темата? Не знам. Няма голямо значение. Патрик го намира. В последно време ти и Хънтър сте се карали доста. Може би Патрик знае това. Може би дори знае причината. Може би обвинява Чик Болдуин и цялото му семейство.