— Готви се да скочи? Няма да е първият.
— Не знам. Но е заплашил, че ще се самоубие.
— Добре. На осем минути съм от мястото. На колко години е Патрик?
— Шестнайсет.
Нанси се беше опитвала да се свърже с него още откакто бяха тръгнали. Отговор нямаше.
— Как са двете му имена? — попита Яникос.
— Патрик Мур.
— Защо ми звучи познато?
— Даваха го по новините.
— Спасеното хлапе?
— Преживява изключително силен стрес — каза Майрън.
— Добре, ще бъда внимателен.
— Кажете му, че майка му пътува натам.
Майрън приключи разговора и се обади на стария си приятел Джейк Кордър, друг шериф, този път от окръг Бъргън, Ню Джързи. Обясни му ситуацията и помоли за полицейски ескорт.
— Идваме — каза Джейк. — Ще те пресрещнем на Шосе 80. Просто продължавай да караш.
Двайсет минути по-късно когато шериф Яникос най-сетне се обади, Нанси Мур стисна толкова силно ръката на Майрън, че сигурно щяха да му останат синини.
— Ало?
— Патрик е жив — каза шерифът, — засега.
Майрън успя да си поеме дъх.
— Но е застанал на ръба на пропастта и е насочил пистолет към главата си.
Нанси едва не припадна.
— Господи.
— В момента е спокойно. Настоява да не го доближаваме. Така и правим.
— Казал ли е, че иска нещо?
— Просто искаше да го уверим, че майка му пътува насам. Казахме му, че пътува. Попитахме го дали иска да говори с нея. Той каза не, че просто иска да я види. Каза ни да не се приближаваме, иначе ще се застреля, което и правим. Колко сте далече?
Както бяха обещали, полицейските коли от окръг Бъргън ги настигнаха на Шосе 80, докато караха запад. Майрън настъпи газта. Полицаите му помагаха да си пробива път през натовареното движение.
— На половин час, може би четиридесет минути.
— Добре — каза шериф Яникос. — Ще се обадя, ако има някаква промяна.
Майрън приключи разговора, обади се набързо на Уин и после попита Нанси:
— Защо се върна Вада?
— Ти как мислиш?
— Видяла е по новините — каза Майрън, — че Патрик се е завърнал.
— Да.
— Искала е да си признае всичко.
— Така твърди тя. Устроихме й, ами, засада. Напълно безобидно. Просто я убедихме да дойде с нас на езерото и да го обсъдим. После й взехме ключовете от колата и я помолихме да ни даде няколко дни. За да я разубедим.
— И ако не се беше съгласила?
Нанси сви рамене.
— Иска ми се да вярвам, че щяхме да намерим начин.
— Хънтър я е чакал. Когато е пристигнала на езерото.
— Да. Отишла е половин час, след като сте си тръгнали.
— Хънтър няма да спре Уин.
— Не, не мисля, че ще го направи — каза Нанси. — Моля те, можеш ли да караш по-бързо?
— А Тамрин Роджърс?
— Гаджето на Патрик от гимназията. Мислех си, че щом се прибере вкъщи, ще се раздели с нея. Но знаеш как е с тийнейджърите. Племенникът ти се е оказал прав, нали? Децата на тази възраст са самотни. Свързал се е с нея. И да, измъкнал се е незабелязано от къщи. Нямаше да е кой знае какво, ако, разбира се, ти не го беше проследил.
Те прекосиха моста „Дингмънс“. Приложението каза, че ще пристигнат след осем минути.
— Вече всичко свърши — каза Майрън.
— Сякаш да. Но аз трябва да спася сина си. Всичко това е заради него. После… ами, после всички ще продължим с живота си, нали? Полицаите ще могат да извадят тялото на Рийс от пропастта. Ще могат да го погребат наистина. Преди да поема на това приключение, се консултирах с адвокат. Познай каква е давността на престъпление като укриване на труп?
Майрън стисна волана още по-силно.
— Десет години. Замисли се. В крайна сметка укрих един труп и потулих малко веществени доказателства. Излъгах полицията за някои неща. Хънтър се измъчва от вина. Той ще се предаде, но ще пледираме, че е невинен и ще лежи много малко време, ако изобщо се стигне до там. Така че, да, Майрън, ако успеем да спасим сина ми, всичко ще свърши.
— Доста безсърдечно — каза Майрън.
— Наложително е.
— Нищо от това не беше наложително.
— Рийс беше мъртъв. Не можех да го спася.
— И си мислиш, че си спасила Патрик? Имаш ли представа как се е отразило всичко това на едно шестгодишно момче?
— Той беше едва на шест.
— И ти просто си потулила всичко. Съпругът ти се е пропил. Дъщеря ти е трябвало да се справи със загубата на брат си. Вада… дори не мога да си представя как ли се е объркал и нейният живот. Ами Брук и Чик, и Кларк? Осъзнаваш ли какво си причинила на всички тези хора?
— Няма нужда да се оправдавам пред теб. Една майка винаги ще защити детето си. Просто така стоят нещата. А момчето ми вече се върна. Ще му помогнем. Всичко ще бъде наред. Ще го заведа обратно вкъщи. Щом си е вкъщи, вече всичко ще бъде наред.