Сякаш вятърът утихна. Никой не помръдваше. Никой не дишаше. Сякаш дори дърветата бяха затаили дъх. Брук бързо се приближи до него. Патрик се поколеба и за секунда Майрън си каза, че все пак ще дръпне спусъка.
Когато Брук протегна ръка и взе пистолета, Патрик се срина в ръцете й. Нададе гърлен вик и започна да ридае. Брук затвори очи и го прегърна.
— Толкова съжалявам. Толкова, толкова съжалявам.
Брук погледна надолу към пропастта, към мястото, където синът й беше лежал през последните десет години. Тя прегърна момчето още по-силно и най-сетне Брук се пречупи и заплака заедно с него. Стояха там, двамата — майката на едно мъртво момче, прегърнала силно момчето, което го беше убило.
Нанси Мур внимателно се приближи. Брук я погледна през рамото на Патрик. Погледите им се срещнаха. Нанси каза безгласно: „Благодаря ти“, и Брук й кимна. Но не отпусна прегръдката си. Не отпусна прегръдката си, докато момчето не спря да плаче.
Глава 36
Полицаите извадиха тялото четири часа по-късно.
Хънтър Мур беше в болницата заради прострелните си рани. Щеше да се оправи. Вада Лина беше добре. Беше разказала на Уин и Брук цялата истина. Това наистина беше причината, поради която се беше върнала. Може би щяха да съдят Хънтър за отвличане. Още не беше съвсем сигурно.
Бяха арестували Нанси Мур, но адвокатът й, Хестър Кримстайн, след по-малко от час беше успяла да я освободи под гаранция. Нанси се беше оказала права. Нямаше да могат да предявят срещу нея никакви сериозни обвинения.
Уин каза:
— Най-добре се прибирай у дома.
Майрън поклати глава. Беше останал през цялото това време. Все още нямаше да си тръгне.
От тялото бяха останали само кости, но дрехите бяха непокътнати. Брук се приближи и погали червената памучна блуза и сините джинси.
— На Рийс са — каза тя.
Без нито дума повече, Брук се изправи и тръгна обратно към колата си. Уин я последва, но тя поклати глава.
— Прибери се заедно с Майрън. Имам нужда да остана сама. И лично да кажа на Чик.
Уин каза:
— Не мисля, че това е добра идея.
— Обичам те — каза тя, — но наистина не ме интересува какво мислиш.
Те гледаха как Брук се отдалечава с вдигната глава. Тя се качи в колата и потегли.
— Хайде — каза Уин. — Да вървим у дома.
Уин шофираше. След няколко минути се обади Мики, за да разбере какво се случва. Ема и Спун бяха при него.
— Всичко свърши — каза Майрън на своя племенник.
— Открили сте Рийс?
— Той е мъртъв.
Майрън чу как Мики казва на Ема. После чу как Ема заплака.
Уин паркира колата в гаража зад сградата „Дакота“. Когато влязоха в апартамента, Териса обгърна и двамата с ръце. Останаха така, докато телефонът на Уин не избръмча. Уин се извини и им пожела лека нощ. Майрън погледна Териса право в очите.
— Нямам търпение да се оженя за теб — каза той.
Взе си дълъг, горещ душ. Териса се присъедини към него. Не говориха. Все още не. Не и тази вечер. Правиха любов. Яростна, дива, перфектна, а може би и спасителна. Майрън не точно заспа в обятията на годеницата си, а по-скоро припадна. Не сънува. Просто дълго време лежа сгушен в нея. Час. Може би два.
А после по гръбнака му запълзя една хладна тръпка.
— Какво има? — попита Териса. — Какво става?
— Пистолетът — каза Майрън.
— Какъв пистолет?
— Патрик имаше пистолет — каза Майрън. — Какво стана с него?
Епилог
Вероятно се надявате на неочакван обрат или щастлив край.
Мислите си, че вероятно е станала някаква грешка, че тялото не е принадлежало на Рийс Болдуин, че Брук и Чик някак са успели да си върнат детето.
Но понякога обрат няма. А често няма и щастлив край.
Днес обаче е щастлив ден.
Две седмици по-рано устроих на Майрън вероятно най-легендарното ергенско парти на всички времена. Колко легендарно? Да кажем, че обиколихме четири континента. Майрън, разбира се, беше много послушно момче. Той винаги си е такъв. Аз, за ваша радост, бях непослушен и за двамата. Есперанца и Голямата Синди също.
Моля, ще кажете, жени на ергенско парти?
Времената се менят, приятели.
Днес съм облечен с фрак, като кум на Майрън. Странно е. Майрън винаги си е мечтал за този ден, да се ожени за любовта на живота си, да се устрои и да създаде семейство. Боговете, уви, имаха други планове за него. Аз, от своя страна, никога не съм окуражавал подобно мислене. Не схващам напълно цялата тази история с „любовта“.
Или поне досега не я схващах.
Майрън не е просто най-добрият ми приятел. Младежите го наричат „бромантика“ и може би са прави. Аз обичам Майрън. Аз искам — не, аз имам нужда — той да бъде щастлив. Липсваше ми през изминалата година, макар често да бях по-близо до него, отколкото той подозираше. Онази вечер, когато гледа мюзикъла „Хамилтън“? Седях три реда по-назад. Когато откри брат си, Брад, в онова ужасно място, аз отново бях недалеч.