— Къде е пистолетът? — попита.
— Моля?
— Пистолетът на Патрик.
— О — излъгах аз. — Полицаите го конфискуваха.
Последва колебание — може би с една секунда повече от обичайното — и после той каза:
— Добре.
Може би мислите, че аз съм прибрал пистолета. Не е така.
Ако си спомняте, Брук беше онази, която взе пистолета от Патрик.
Телефонният разговор, който проведох, когато се върнахме в апартамента? Обади ми се Брук. Върнах се и й помогнах да разчистим. Дори след десет години полицията откри достатъчно тленни останки, за да установи самоличността на моя братовчед, Рийс.
Но това никога няма да се случи с Нанси Мур.
Никой никога няма да открие дори най-малката следа.
О, постоянно ще я забелязват. Някой анонимно ще съобщи по телефона, че я е видял на плажа във Фиджи. Някой друг ще каже, че тя живее в манастир сред хълмовете на Тоскана. Или може би някой ще я забележи в Лондон, където понастоящем Зора е на гости на един конкретен закръглен педофил.
Нанси Мур винаги ще бъде в неизвестност, една мистерия.
Церемонията приключва. Гледам как Майрън повдига воала на Териса. И спира, защото — разбирате ли, аз го познавам — иска да се наслади на мига. Осъзнава колко редки са миговете като този и иска да спре и да го оцени.
Той просто иска този миг да не свършва.
Майрън умее тези неща.
Не съм сигурен дали одобрявам стореното от Брук и дали аз бих постъпил така на нейно място. Но не ми е мястото да поставям нейната преценка под съмнение. Нанси Мур не просто й отне сина, но я лиши и от възможността да скърби за него. Нанесе неизмерими щети на Чик и Кларк. Отне живота на Брук. Отне детето на Брук, нейното момченце, и го захвърли в пропастта, сякаш е някакъв боклук.
Вие ми кажете каква е цената за това.
Признавам също, че вероятно се държа като сексист. Ако Нанси Мур беше мъж — ако Хънтър Мур беше открил тялото през въпросния ден и беше изхвърлил като отпадък едно шестгодишно дете и заедно с това беше съсипал живота на всички тези хора, на братовчедка ми, нейния съпруг, нейното по-малко дете, дали щях да потърся отплата?
Тема за размисъл.
Брук и аз си приличаме. Свързани сме. Вероятно това, че сме свързани, невинаги се оказва за добро. Дали Брук се поддаде на напълно разбираем, моментен майчин гняв? Дали Брук би постъпила по същия начин, ако беше имала малко повече време, за да го обмисли?
Не знам.
Но също така размишлявам и над решенията на Нанси Мур като майка. Дали Нанси Мур се е страхувала първоначално да се обади в полицията, защото са щели да повдигнат обвинения срещу нея, или защото синът й е щял завинаги да остане белязан, или защото някои от съмнителните бизнес партньори на Чик са щели да й причинят нещо лошо?
А дали Нанси Мур не е осъзнавала, че най-опасният гняв е онзи на една майка, загубила детето си?
Но сега гледам как Майрън настъпва чашата. Всички скачат на крака и викат одобрително. Майрън Болитар, женен мъж, тича навън, хванал за ръка прекрасната си булка.
Ще ви спестя сълзите и прегръдките, и поздравленията.
Ще прескоча направо на първата песен за вечерта. Тя е, ами, страшно сладникава, напълно типично за Майрън. Водещият кани Майрън и майка му, Елън, на традиционния танц на сина и неговата майка. Елън Болитар трепери от болестта на Паркинсон, но Майрън взима ръката на майка си и я повежда към дансинга.
Никой не помръдва.
Музиката започва. Изборът на Елън е песен на Брус Спрингстийн. Слушам как легендата от Ню Джързи подобаващо напява:
И ако изостана,
Ти ме почакай.
Всички ги наблюдаваме как танцуват. Хвърлям поглед из стаята и оглеждам лицата им. Голямата Синди плаче истерично. По никакъв начин не прикрива жалните си вопли. Прекрасно е. Сестрата на Майрън е долетяла от Сиатъл. Брат му, Брад и неговата съпруга, Кити, отново са тук. Стоят до Мики и Ема. Мики и Ема се държат за ръце. Опитвам се да ги зяпам.
Водещият казва:
— Моля всички да се присъединят към Майрън и неговата майка, Елън, на дансинга.
Бащата на Майрън, Ал, придружава Териса до дансинга. Младият Мики заема мястото на Майрън и започва да танцува с баба си по начин, на който само един тийнейджър е способен. Есперанца открива Майрън. Тези двамата, най-близките ми приятели, танцуват заедно.
Присъединяват се и други, дансингът се изпълва. Доставя ми наслада да ги гледам.
Това, приятели мои, е животът.
Хей, и аз нямам нищо против някой сладникав момент от време на време.
Усещам, че застава до мен, преди да заговори.
— Ти си Уин, нали?
Обръщам се към Ема.
— Аз съм.