— Не се съмнявам в това.
— Но после се появи онази виагра, а при всички положения едно хапче излиза много по-евтино от едно момиче. Много жалко. Изчезнаха вече загревките. Като динозаврите и видеокасетите. И затова съм тук, обратно на улицата. Не че се оплаквам, нали не ти изглеждам така?
— Изглеждаш прекрасно.
— Като стана дума, времето ти тече.
— Няма проблем.
— Някои момичета продават телата си. Не и аз. Аз продавам времето си. Като консултант или юрист. Какво ще правиш с времето си — а както вече казах, то си тече — зависи от теб. И така, за какво си дошъл, красавецо?
— Ами, за едно младо момче.
Това накара усмивката й да се изпари.
— Слушам те.
— Момчето е тийнейджър.
— А, не — тя махна яростно с ръка. — Да не си някой харибо?
— Да не съм какво?
— Харибо. Педофил. Само не ми казвай, че си някой педофил.
— О, не. Не съм. Просто го издирвам. Нищо лошо няма да му направя.
Тя сложи ръце на хълбоците си и впери поглед в него. След малко каза:
— Защо ли ти вярвам?
Майрън се насили да покаже най-очарователната си усмивка.
— Заради усмивката ми.
— Не е това, но все пак в лицето ти има нещо искрено. Усмивката ти е просто мазна.
— Трябваше да е очарователна.
— Не е.
— Просто се опитвам да му помогна — каза Майрън. — Намира се в сериозна опасност.
— Защо си мислиш, че аз мога да ти помогна?
— Вчера е бил тук. Да работи.
— Аха.
— Какво?
— Вчера.
— Да.
— Значи ти си онзи, който закла ония гъзове?
— Не.
— Жалко — каза тя. — Бих ти пуснала безплатно, ако беше ти.
— Това момче. Наистина е в опасност.
— Вече спомена.
Тя се поколеба. Майрън извади портфейла си. Тя му махна с ръка да си го прибере.
— Не искам парите ти. В смисъл, искам ги. Но не за това.
Тя сякаш се колебаеше какво да направи.
Майрън посочи с пръст към себе си.
— Нещо искрено в лицето ми, нали така?
— Скоро няма да се върне никое от момчетата. Не и с всичките тези ченгета наоколо. Ще отидат на другото си място.
— И къде е то?
— Парка „Хампстед Хийт“. Обикновено се събират в западния край на пресечката „Мъртън“.
Глава 5
— „Хампстед Хийт“ — каза Уин, когато Майрън се върна в колата. — Знаменито.
— В какъв смисъл?
— Кийтс се е разхождал по тези алеи. Кингсли Еймис, Джон Констабъл, Алфред Тенисън, Иън Флеминг — всички те са живели наоколо. Но паркът не е най-прочут с това.
— Ами?
— Спомняш ли си, като арестуваха Джордж Майкъл заради секс в обществена тоалетна?
— Разбира се. Тук ли е било?
— „Хампстед Хийт“, точно така. Винаги си е било местенце за гей свалки, но доколкото ми е известно, там почти няма проституция. Основната цел все пак е да се кашираш.
— Да се кашираш?
— Господи, колко си наивен. Да се кашираш. Анонимен секс между мъже в храстите, в някоя обществена тоалетна, такива работи. Почти никога няма размяна на пари. И все пак младоците в бизнеса може да се пробват да се котират наоколо, евентуално да си намерят някой богат чичко или да си изградят клиентела. Бих те посъветвал, като влезеш в парка, да свиеш наляво към обществените тоалетни. После да продължиш по алеята надолу, покрай езерцата. Изглежда, там се намира въпросното място.
— Доста си осведомен по въпроса.
— Осведомен съм по всички въпроси.
Това беше вярно.
— Също така използвам и една новост, наречена Гугъл.
Уин вдигна своя смартфон.
— Трябва да го пробваш някой път. Тези ще ти трябват ли?
Уин подаде на Майрън снимките от компютърните симулации за външния вид на Патрик и Рийс. Също така описа с изумителни подробности как е изглеждал вчерашният Патрик и с какво е бил облечен.
Майрън огледа лицата им.
— На каква възраст биха били Патрик и Рийс сега?
— И двамата — на по шестнайсет години. Случайно — или пък не — това е възрастта, след която се разрешава секс по взаимно съгласие във Великобритания.
Майрън направи снимки на снимките и ги върна на Уин. Протегна ръка да отвори вратата и се спря.
— Нещо ни убягва, Уин.
— Вероятно.
— И ти ли го усещаш?
— И аз.
— Дали е капан?
— Възможно е — каза Уин и отново събра върховете на пръстите си. — Но единственият начин да разберем, е като продължим по план.
Колата беше спряла на ъгъла на „Мъртън“ и „Милфийлд“.
— Готов ли си?
— Напред — каза Майрън и излезе от колата.
В „Хампстед Хийт“ беше тучно и зелено, и прекрасно. Майрън закрачи по уречената алея, но от Патрик и Рийс нямаше и следа. Имаше мъже, много мъже на възраст между осемнайсет (или по-малки, каза си той) и осемдесет години, предимно невзрачно облечени, но какво друго беше очаквал Майрън? Не забеляза наоколо да се случва нищо сексуално, но това беше така, предположи той, защото встрани от пътеката имаше обществена тоалетна и доста храсти.