Може би нямаше значение. Майрън вече също тичаше по пътеката, но хлапето беше натрупало значителна преднина, която продължаваше да се увеличава. Ако Майрън го изпуснеше, това щеше да бъде поредната пропусната възможност. Следата към онова, което беше видял Уин вчера — следата към Патрик и Рийс, — и без това беше едва доловима. Ако хлапето се измъкнеше, това можеше да сложи край на играта.
Кожения сви покрай една улична лампа и изчезна от поглед. По дяволите. Никакъв шанс, каза си Майрън. Никакъв шанс да го настигне.
И в този момент Кожения полетя. Краката му се озоваха високо във въздуха, а тялото му — водоравно над земята. Някой беше сторил най-простичкото нещо на света.
Някой беше протегнал крак и го беше спънал.
Уин.
Кожения лежеше проснат по корем. Майрън зави след него. Уин едва погледна към него, преди да потъне в сенките на парка. Майрън бързо изтича напред и възседна Кожения. После го завъртя по гръб. Кожения закри лицето си с ръце и зачака ударите.
Гласът му беше жален:
— Недей…
— Няма да те нараня — каза Майрън. — Само се успокой. Всичко ще бъде наред.
Хлапето се поколеба няколко секунди, преди да отмести ръце от лицето си. В очите му вече имаше сълзи.
— Обещавам — каза Майрън, — няма да те нараня. Окей?
Момчето кимна през сълзи, но беше ясно, че не вярва на нито една дума от казаното. Майрън пое риска да се отмести от него. Помогна му да се надигне от земята и да седне.
— Хайде да пробваме още веднъж — каза Майрън. — Познаваш ли момчето, което избяга вчера — онова, заради което се караха?
— Другият американец — каза хлапето. — Той приятел ли ти е?
— Има ли значение?
— Уби ги и тримата, сякаш беше излязъл да се поразходи. Наряза ги на парчета, без да му мигне окото.
Майрън пробва да тръгне в друга посока.
— Ти познаваше ли тези мъже?
— Много ясно. Терънс, Мат и Питър. Спукваха ме от бой, и тримата. Ако имах една лира в джоба си, искаха да им дам две.
Вдигна поглед към Майрън.
— Ако имаш нещо общо с това, ами… просто искам да те поздравя.
— Нямам — каза Майрън.
— Просто търсиш онова момче, което тормозеха?
— Да.
— Защо?
— Дълга история. В беда е.
Кожения се намръщи.
— Познаваш ли го — да или не?
— Е, да — каза хлапето. — Много ясно, че го познавам.
— Можеш ли да ме заведеш при него?
В погледа на момчето се върна част от предишната му враждебна пресметливост.
— Още ли имаш онези петстотин лири?
— Да.
— Дай ми ги сега.
— Откъде да знам, че няма пак да тръгнеш да бягаш?
— Няма, понеже видях какво направи твоят приятел. Ако избягам, ще ме убиете.
Майрън искаше да му каже, че това не е вярно, но може би нямаше нищо лошо в това, да го държи леко уплашен. Кожения протегна ръка. Майрън му даде петстотинте лири. Хлапето ги натъпка в обувката си.
— Нали няма да казваш на никой, че си ми ги дал?
— Няма.
— Идвай, тогава. Ще те заведа при него.
Глава 6
Майрън се опита да поговори с хлапето, щом се качиха на влака от гара „Госпъл Оук“. През първата половина на пътуването то пъхна слушалките в ушите си и наду музиката толкова силно, че Майрън ясно можеше да чуе всички обидни думи по адрес на женското съсловие, които се изливаха в ушните канали на хлапето.
Майрън се зачуди дали сигналът на телефона все още достига до Уин. Когато се прекачиха на „Хайбъри Излингтън“, хлапето спря музиката и каза:
— Как се казваш?
— Майрън. А ти?
— Майрън чий?
— Майрън Болитар.
— Доста добре се справяш с юмруците. Избърса пода с Декс, сякаш е мокра кърпичка.
Майрън не знаеше какво точно да отговори и каза:
— Благодаря.
— И къде точно в Щатите живееш?
Интересен въпрос.
— Ню Джързи.
— Доста си едър. Да не играеш ръгби?
— Не. Всъщност… докато следвах, играех баскетбол. Ами ти?
Момчето се подсмихна.
— Докато си следвал. Ясно. И къде си следвал?
— В един университет на име „Дюк“ — каза Майрън. — А ти как се казваш?
— Не ми бери грижа.
— Как започна да работиш на улицата? — попита Майрън.
Хлапето искаше да изглежда страховито, но както се случва с повечето хлапета, изражението му беше по-скоро нацупено, отколкото заплашително.
— Теб какво те бърка?
— Не исках да те обидя или нещо подобно. Но доколкото разбрах, в днешно време бизнесът, как да кажа, се върти онлайн. През „Грайндър“, „Скръф“ и други подобни телефонни приложения.