— Това ми хареса. Някаква американска поговорка ли е?
— Еврейска.
— Ясно. В Индия казваме, че е по-добре да знаеш, отколкото да питаш. Разбираш ли? Затова първо узнахме името ти. После гледахме документалния филм за теб, след това проникнахме в електронната ти поща…
— Какво сте направили?
— Нямаше нищо интересно, но това не е всичко. Също така прегледахме и телефонните ти разговори. Получил си обаждане по мобилния си телефон от непроследим номер, докато си бил в Ню Йорк, преди по-малко от двайсет и четири часа. Обаждането е било от Лондон.
Той вдигна ръцете си, с дланите напред.
— А сега си тук. При нас.
— Доста щателна работа — отбеляза Майрън.
— Стараем се.
— Значи, знаете защо съм тук.
— Знаем.
— И?
— Предполагам, че си нает от семейството на момчето?
— Има ли значение?
— Не особено. Ние извършваме и спасителни операции, разбира се. Честно казано, всичко опира до печалбата. Научих това от великия Ешан, който проповядвал собствена религия — вероятно би я нарекъл култ — от покрайнините на Варанаси в Индия. Бил е прекрасен човек. Проповядвал мир и хармония, и милосърдие. Притежавал невероятно обаяние. Тийнейджърите се трупали около него и дарявали на храма му всички свои земни притежания. Живеели на палатки сред едно добре охранявано поле в пустошта. Понякога родителите им искали да си върнат децата. Великият Ешан бил отзивчив. Не искал твърде много — никога не бъди твърде алчен, казвал той — и ако родителите можели да му дадат повече от онова, което детето им можело да изкара за него, докато работи, проси или набира нови членове, той взимал парите им. Аз съм като него. Ако някой от служителите ми допринася най-много чрез практикуване на секс услуги, тогава го оставяме да се занимава с това. Ако служителят е най-умел в обирите, както приятелчето ни Гарт се опита да стори с теб, тогава го поставяме на съответната длъжност.
Този тип обичаше да приказва, спор нямаше.
— Колко?
— Сто хиляди лири в брой за всяко момче.
Майрън не отговори.
— Сумата не подлежи на преговори.
— Не преговарям.
— Чудесно. Колко време ще ти отнеме да събереш парите?
— Можеш да ги имаш веднага — каза Майрън. — Къде са момчетата?
— Хайде, хайде. Със сигурност не носиш толкова пари в себе си.
— Мога да ги събера до час.
Дебелия Ганди се усмихна.
— Трябваше да поискам повече.
— Никога не бъди твърде алчен. Както казва великият Ешан.
— Запознат ли си с биткойн?
— По-скоро не.
— Няма значение. Прехвърлянето на сумата ще стане посредством криптовалута.
— Това също не знам какво означава.
— Намери парите в брой. Ще бъдеш уведомен какво да направиш.
— Кога?
— Утре — каза Дебелия Ганди. — Ще ти се обадя и ще уговоря всичко.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Да, разбрах. Но ти също трябва да разбереш нещо, Майрън. Ако се опиташ дa заобиколиш уговорката ни, по какъвто и да било начин, ще убия момчетата и никой никога няма да ги открие. Ще ги убия бавно и мъчително и от тях няма да остане и прашинка. Ясно ли се изразих?
Нито прашинка?
— Да — каза Майрън.
— Значи, може да тръгваш.
— Един въпрос.
Дебелия Ганди зачака.
— Как мога да знам, че няма да ме преметнете?
— Подлагаш думата ми на съмнение?
Майрън сви рамене.
— Просто питам.
— Може и да те преметнем — каза Дебелия Ганди. — Може би изобщо не трябва да си правиш труда да идваш отново утре.
— Въпросът не е в това, че не ми стиска да го направя. Ти… — Майрън посочи с пръст към него — си достатъчно умен, за да го разбереш.
Дебелия Ганди погали брадичката си и кимна утвърдително.
Психопатите, както Майрън добре знаеше, всеки път падаха в капана на ласкателствата.
— Просто си мисля — продължи Майрън, — че за такава сума пари не би било зле да получа някакво доказателство. Как мога да съм сигурен, че момчетата са при теб?
Дебелия Ганди отново вдигна ръка и щракна с пръсти.
Документалният филм изчезна от екрана.
За момент екранът отново стана черен. Майрън реши, че може би са го изключили. Но не, не беше това причината. Дебелия Ганди се приближи до една клавиатура и бавно започна да натиска копчето за усилване на яркостта. Екранът малко по малко започна да става по-светъл. Майрън различи стая с бетонни стени.
И там, в средата на стаята, беше Патрик.
Очите му бяха посинени. Устата му беше подута и разкървавена.
— Държим го на друго място — каза Дебелия Ганди.
Майрън се постара да не издава нищо с гласа си.