Уин тръгна да пресича улицата.
— А представлението е слаба работа.
— Чакай малко, ти си го гледал?
Уин продължи да крачи.
— Гледал си мюзикъл без мен?
— Пристигнахме.
— Ти мразиш мюзикъли. Едвам те завлякох да гледаме „Наем“.
Уин не отговори. „Севън Дайлс“, откъдето идваше и името му, представляваше кръгъл площад, в който се събираха седем улици, като от всички страни на циферблат. В средата му се извисяваше слънчев часовник — колона, висока колкото триетажна сграда. На единия от ъглите на площада се помещаваше театър „Кеймбридж“. В друг се беше сгушил малък пъб на име „Короната“.
Вътре „Короната“ беше като от едно време, с лакиран бар и ламперия от тъмно дърво, както и мишена за игра на дартс — нищо че имаше разстояние за хвърляне от около три крачки. Заведението беше уютно, тясно и препълнено с правостоящи посетители. Барманът срещна погледа на Уин. Кимна му, хората се отместиха, откри се място и изведнъж два барови стола се оказаха свободни. Две керамични халби с „Фулърс Лондон Прайд“ ги очакваха върху две подложки за бира.
Уин седна на единия стол, а Майрън зае другия. Уин вдигна своята халба.
— Наздраве, приятелю.
Чукнаха една в друга керамичните чаши. Две минути по-късно барманът поднесе две порции риба с пържени картофи. Ароматът им накара стомахът на Майрън весело да закъркори.
— Мислех, че тук не сервират храна — отбеляза Майрън.
— Така е.
— Уин, ти си един прекрасен човек.
— Да. Такъв съм си.
Отдадоха се на храната и питиетата си. Онова, което Уин имаше да каже, можеше да почака. По някое време приключиха с рибата и пържените картофи и си поръчаха по още едно питие. На телевизионния екран вървеше мач по ръгби. Майрън не беше особено запознат с играта на ръгби, но въпреки това наблюдаваше екрана.
— Да се върнем към добрия стар Ганди — каза Уин. — Явно е гледал документалния филм за теб по И Ес Пи Ен?
— Да.
Майрън се обърна към него.
— Ти гледал ли си го?
— Разбира се.
Тъп въпрос.
— Но ми е интересно да разбера — каза Уин — как ти се стори на теб.
Майрън сви рамене, докато отпиваше от бирата си.
— Мисля, че отразява събитията доста точно.
— Дал си им интервю.
— Аха.
— Никога преди не си го правил. Да говориш за травмата си.
— Така е.
— Не искаше дори да гледаш кадри от случката.
— Така е.
Беше му твърде трудно да понесе тази гледка. Нормално, нали? Мечтата ти, целта на живота ти, всичко, което някога си искал — пред теб, сякаш можеш да го докоснеш, още на двайсет и две годишна възраст, и изведнъж — светлините угасват, сбогом, край, nada mas.
— Не виждах смисъл да го правя — каза Майрън.
— А сега?
Майрън отпи жадно от бирата си.
— Все повтаряха, че тази травма ме „определя“.
— В някакъв момент беше така.
— Точно така. В някакъв момент. Но вече не. Вече можех спокойно да гледам как Бърт Уесън се блъсва в мен, без почти да трепна. И този глупав глас зад кадър. Не спираше да повтаря как травмата е… — Майрън направи с ръце кавички във въздуха — „съсипала живота ми“. Но сега вече знам, че това просто беше част от пътя ми. Всички онези момчета, с които играех в началото, всички онези звездни атлети, които постигнаха мечтите си и изградиха кариера като играчи в НБА — всички те вече се оттеглиха. Светлините угаснаха и за тях.
— Но междувременно — каза Уин — са забили адски много мацки.
— Е, да, има го и това.
— А и за тях светлините не са спрели да светят изведнъж. Започнали са да угасват една по една.
— Постепенно.
— Да.
— Може би това не е най-добрият начин.
— В смисъл?
— Да махнеш лепенката малко по малко, вместо рязко да я отлепиш.
Уин отпи от бирата си.
— Звучи разумно.
— Мога да продължа с още някоя заучена фраза, че е по-добре да те хвърлят в дълбокото. Този внезапен удар ме принуди да действам. Накара ме да следвам право. Накара ме да стана спортен агент.
— Не те е „накарал“ — каза Уин.
— Така ли?
— Ти винаги си бил едно надъхано — не, свръхамбициозно — копеле.
При тези думи, Майрън се усмихна и вдигна халбата си.
— Наздраве, приятелю.
Уин отново чукна чашата си в неговата, прочисти гърлото си и каза:
— Der mentsh trakht un got lakht.
— Еха — каза Майрън.
— Научих се да говоря идиш — каза русият, синеок англосаксонец. — Върши чудеса в свалките с еврейски девойки.
Der mentsh trakht un got lakht. Превод: Когато хората си правят планове, Господ се смее.
Човече, колко беше хубаво отново да е заедно с Уин.