За момент и двамата замълчаха. И двамата си мислеха едно и също нещо.
— Може би травмата вече не означава толкова много за мен — каза Майрън, — защото знам, че в живота могат да се случат много по-ужасни неща.
Уин кимна.
— Патрик и Рийс.
— Какво знаеш за криптовалутите?
— Понякога се използват за плащане на откуп, но с всички тези нови закони срещу прането на пари това стана изключително трудно. Моят експерт каза, че трябва да си купиш някаква валута, да я сложиш в някакъв електронен портфейл и да я прехвърлиш оттам. Всичко това се случва в тъмния интернет.
— Ти знаеш ли какво означава това?
— Казах ти. Експерт съм почти по всички въпроси.
Майрън зачака.
— Но не, нямам никаква представа.
— Може би остаряваме.
Телефонът на Уин избръмча. Той провери екрана му.
— Получавам информация за другарчето ни Дебелия Ганди от един приятел полицай.
— И?
— Истинското му име е Крис Алън Уикс.
— Сериозно ли?
— На двайсет и девет години. Властите са запознати с него, но според това, което чета, развива дейност предимно в тъмния интернет.
— Пак този термин.
— Пада си по проституцията, търговия със секс роби, грабежи, изнудване…
— Пада си?
— Лично мой термин. А, да… колко изненадващо. Занимава се с компютърен шпионаж. Синдикатът му ръководи няколко различни схеми за електронна кражба на пари.
— Като онази, в която някакъв нигерийски принц иска да ти даде всичките си пари?
— Опасявам се, че са с една идея по-изпипани. Дебелия Ганди — ако нямаш нищо против, бих продължил да използвам артистичния му псевдоним…
— Нямам.
— Дебелия Ганди се справя доста добре с компютрите. Следвал е и се е дипломирал в Оксфорд. Както и двамата с теб знаем, служителите на реда мразят да наричат престъпниците „гениални“ или „талантливи“ — но нашият закръглен приятел май е точно такъв. Хмм.
— Какво?
— Дебелия Ганди се слави и като — това вече е полицейски израз — „склонен към разнообразни форми на насилие“.
Уин спря и се усмихна.
— Звучи малко като теб — каза Майрън.
— Оттук произлиза и усмивката ми.
— Пада ли си по отвличания?
— Трафикът на хора е робство с цел сексуална експлоатация. Това си е отвличане, по определение.
Уин вдигна ръка, преди Майрън да успее да го прекъсне.
— Но ако говориш за това да похищава богаташки деца с цел да ги използва като секс роби, не, няма никакви признаци за подобна дейност. Плюс това, по време на отвличането Дебелия Ганди трябва да е бил на деветнайсет. Всички данни сочат, че тогава е следвал в Оксфорд.
— А има ли някаква теория за това как Патрик и Рийс са се озовали при него?
Уин сви рамене.
— Няколко. Първоначалният похитител ги е продал. Възможно е през последните десет години собствениците на момчетата да са се сменили няколко пъти. Може би не е първият престъпник, който се възползва от тях.
— Отвратително.
— Точно така, отвратително. Възможно е Партик и Рийс да са избягали и така да са се озовали на улицата. Паразитите като Дебелия Ганди докопват жертвите си и по този начин. Предлагат им работа. Помагат им да се пристрастят към наркотици и после ги задължават да им изкарват пари. Има десетки начини да са се озовали при него.
— И никой от тях не е приятен — каза Майрън.
— Не, не и доколкото мога да си представя. Но както знаем от опит, хората, особено младите, са издържливи. Точно сега трябва да се съсредоточим върху това как да ги измъкнем от там.
Майрън впери поглед в бирата си.
— Видял си Патрик на улицата.
— Да.
— Щом е разполагал с толкова свобода…
— Защо не се е обадил вкъщи? — довърши вместо него Уин. — Знаеш отговора. Стокхолмски синдром, страх, може да е бил под наблюдение или пък да не помни предишния си живот. Бил е на шест, когато са го отвлекли.
Майрън кимна.
— Какво друго?
— Наел съм хора да наблюдават внимателно какво се случва около залата за игри.
— С каква цел?
Уин не отговори.
— Щом Дебелия Ганди напусне сградата, един от хората ми ще го проследи. Парите ще пристигнат след приблизително десет минути. Врата от моята стая води към твоята. Щом ти се обади, действаме. Остава ни само…
— Да чакаме.
Обаждането дойде в четири сутринта.
Майрън се опита да се отърси от съня и протегна ръка към телефона. Уин се появи на вратата, все още облечен. Кимна на Майрън да отговори и приближи втория телефон до ухото си.
— Добро утро, господин Болитар.
Беше Дебелия Ганди. Беше го направил нарочно, да се обади в четири сутринта. Майрън осъзнаваше това. Опитваше се да хване Майрън неподготвен, по средата на съня му. Надяваше се Майрън да е дезориентиран и може би леко разсеян. Класически ход.