— Здрасти — каза Майрън.
— Намери ли парите?
— Да.
— Прекрасно. Отиди до офиса на банка „Нат Уест“ на улица „Фулъм Палас“, моля.
— Сега ли?
— Възможно най-скоро, да.
— Четири сутринта е.
— Това ми е известно. Пред входа ще те чака служителка на име Денис Нъсбаум. Тя ще ти помогне да си отвориш сметка и да направиш съответния депозит.
— Не разбирам.
— Ще разбереш, ако ме слушаш. Отиди където ти казвам. Денис Нъсбаум ще ти обясни как да направиш превода.
— Очакваш от мен да преведа парите, преди да получа момчетата?
— Не. Очаквам да направиш каквото ти казвам. Ще видиш момчетата, когато отвориш сметката. Тогава ще завършиш превода в нашата сметка с криптовалута. След това ще получиш момчетата.
Майрън погледна към Уин. Уин му кимна утвърдително.
— Добре — каза Майрън.
— Господин Болитар, да не би да предпочиташ методите от едно време? Да не би да си мислеше, че ще те накарам да се обадиш от няколко улични телефонни кабини, после да вземеш метрото и може би да пуснеш откупа в кухия дънер на някое дърво?
Дебелия Ганди се изхили:
— Гледаш твърде много филми, приятелче.
Майко мила.
— Това ли е всичко?
— Не бързай толкова, господин Болитар. Имам още няколко, как да се изразя, искания.
Майрън зачака.
— Не носи каквото и да било оръжие.
— Добре.
— Ела сам. Ще бъдеш проследен и под наблюдение. Разбрахме, че в тази държава имаш нещо като подкрепление. Още хора, които действат с теб. Ако дори подушим, че някой от тях иска да се намеси в сделката ни, ще си понесеш последиците.
— А сега кой гледа твърде много телевизия?
Шегата се хареса на Дебелия Ганди.
— Приятелю, не искаш да ми се изпречваш на пътя.
— Няма и да го направя — каза Майрън.
— Правилно.
— Но има едно нещо.
— Да?
— Знам, че сте страшни и така нататък — каза Майрън. — Но и ние сме такива.
Майрън зачака отговор, но разговорът прекъсна. Майрън и Уин се спогледаха.
— Затвори ли? — попита Уин.
— Да.
— Колко невъзпитано.
Глава 8
Седяха на задната седалка в лимузината „Бентли“. Уин беше сложил парите в една особено елегантна кожена мъжка чанта. Майрън прочете етикета.
— Чанта „Суейн Адини Бриг“ за размяна на пари за откуп?
— Нямах нищо по-евтино под ръка.
— Познаваш ли района на улица „Фулъм Палас“? — попита Майрън.
— Не особено добре.
— А къде ще ме оставиш, без да ме забележат?
— Зад хотел „Кларидж“.
— Близо ли е до въпросната банка?
— Не. На около двайсет-двайсет и пет минути с кола.
— Не разбирам.
— Снощи изключих телефона ти.
— Да, това го знам.
— Когато пълничкият ни приятел от залата с игри конфискува телефона ти за кратко, той сложи в него проследяващо устройство.
— Без майтап?
— Да.
— Значи е следил местоположението ми.
— Ами, не точно твоето, разбира се. Един от хората ми занесе телефона ти в хотел „Кларидж“. Регистрира се в хотела с псевдонима Майрън Болитар.
— Дубльорът ми в апартамент „Дейвис“ ли отседна?
— Не.
— Дубльорът ми е привикнал с лукса.
— Свърши ли?
— Почти. Значи Дебелия Ганди си мисли, че съм в хотел „Кларидж“?
— Да. Ще влезеш отстрани, през служебния вход. Моят човек ще ти върне телефона. Освен това ще ти сложи две подслушвателни устройства.
— Две?
— В зависимост от това къде ще отидеш, е възможно отново да те претърсят. Вероятно няма да открият и двете.
Майрън схвана. Когато Уин поставяше проследяващи устройства на колите, той винаги слагаше едно под бронята — където може да бъде открито лесно — и едно на някое по-трудно за намиране място.
— В случай на беда използвай същата дума — каза Уин.
— „Съобщете“.
— Да, браво, че си я запомнил.
Уин се обърна и погледна Майрън право в очите.
— Използвай я дори да си мислиш, че няма да ти помогне по никакъв начин.
— А?
— Цяла вечер наблюдавахме залата за игри — каза Уин. — Пухкавият ти приятел Дебелия Ганди не е напускал сградата. Никой, който отговаря на описанието на Патрик или Рийс, не е влизал вътре.
— Хипотези?
— Може би ги държи в залата за игри. Забелязахме признаци — Уин замълча и потупа устната си с пръст, — признаци на живот откъм подземието.