Нечий крак се стовари върху китката на Майрън. Вече не можеше да стиска толкова здраво глезена на другото момче.
— Дръж се — извика той.
Но глезенът се изхлузваше.
Майрън стисна зъби. Колко още можеше да издържи така?
Майрън не пусна дори когато момчето се дърпаше, дори когато го изрита в лицето веднъж, дори когато го изрита втори път. И тогава, на третия ритник, глезенът се изплъзна.
Реката от тийнейджъри отнесе момчето.
Изчезна.
— Не!
Майрън остана снишен, обгърнал като с щит тялото на раненото момче. Той притисна раната още по-силно.
„Няма да умреш. Чуваш ли ме? Не стигнахме дотук, за да…“
Щом притокът на тийнейджъри пресъхна, Майрън бързо разкъса ризата си и пристегна здраво раната. Най-сетне успя да погледне момчето.
И разпозна лицето му.
— Дръж се, Патрик — каза Майрън. — Ще те заведа у дома.
Глава 9
Изминаха три дни.
Полицаите зададоха много въпроси на Майрън. На много от тях отговори половинчато, а и като лицензиран адвокат, можеше да се позове на задълженията си спрямо своя клиент, припознати и от Обединеното кралство, и така успя да запази името на Уин в тайна. Да, беше пристигнал в страната със самолет, собственост на компанията „Лок-Хорн“, по молба на свой клиент. Не, не можеше да каже дали се е срещал с въпросния клиент, или не. Да, беше занесъл пари за откуп, с надеждата да спомогне за освобождаването на Патрик Мур и Рийс Болдуин. Не, нямаше никаква представа какво се е случило със стената. Не, каза им Майрън, той нямаше никаква представа кой е намушкал в гърлото един двайсет и шест годишен мъж с множество провинения на име Скот Тейлър и го е убил. Не, не знаеше нищо за трима мъже, убити недалеч от гара „Кингс Крос“ преди няколко дни. По това време той все пак е бил в Ню Йорк.
Нямаше и следа от Дебелия Ганди. Нямаше и следа от Рийс.
Полицаите нямаха право да го задържат повече. Нямаха доказателства, че наистина е престъпил закона. Някой (Уин) беше изпратил един млад адвокат на име Марк Уелс, който да представлява Майрън. Уелс свърши работа.
И така, те неохотно пуснаха Майрън на свобода. Вече беше обяд и той отново беше седнал на същия баров стол в „Короната“. Уин влезе и седна на стола до него. Барманът донесе две халби светла бира.
— Господин Локуд — каза той. — Не сте идвали от месеци. Прекрасно е да ви видя отново.
— Теб също, Найджъл.
Майрън погледна бармана, после Уин и повдигна въпросително едната си вежда.
— Точно днес пристигнах от Съединените щати, веднага щом чух новината — каза Уин.
Барманът погледна Майрън. Майрън погледна бармана, после Уин и каза:
— Аха.
Барманът се отдалечи.
— На границата няма ли данни, че си влязъл в страната по-рано?
Уин се усмихна.
— Разбира се, че не — каза Майрън. — Между другото, благодаря за адвоката, Уелс.
— Юрист.
— Моля?
— Във Великобритания се нарича юрист. В Америка се нарича адвокат.
— Във Великобритания те наричам задник. В Щатите те наричам гъ….
— Да, ясно, разбирам накъде биеш. Като говорим за юристи, моят в момента разговаря с полицаите. Той ще потвърди, че тъкмо аз съм твоят клиент и че ти, като друг мой юрист, си защитавал интересите ми.
Майрън каза:
— Споменах им за това, че имам задължение да не разкривам самоличността на клиентите си.
— И аз ще го потвърдя. Също така ще им предадем и анонимния имейл, изпратен лично на мен, с който започна всичко. Може би Скотланд Ярд ще успеят да намерят подателя, за разлика от мен.
— Така ли мислиш?
— В никакъв случай. Преструвах се на скромен.
— Не ти отива — каза Майрън. — И как го направи?
— Казах ти, че огледахме внимателно залата за игри. Но не само отвътре.
Майрън кимна.
— Значи, си разбрал къде е тайната стаичка.
— Да. После свързахме към нея едно мощно подслушващо устройство. Само го допираш до някоя стена и можеш да чуеш всичко. И зачакахме да кажеш ключовата дума.
— А после?
— Ползвахме РПГ-29.
— Колко дискретно.
— Това ми е силната черта.
— Благодаря ти — каза Майрън.
Уин се престори, че не го е чул.
— А как е Партик? — попита Майрън. — Полицаите не ми казаха нищо. Прочетох във вестника, че родителите му са пристигнали, но все още никой не може дори да потвърди дали това е той.
— Почакай.
— Моля?
— Скоро ще получим повече информация по въпроса от достоверен източник.
— Кой?
Уин поклати глава.
— Вероятно се питаш защо полицаите не те разпитваха по-обстойно за прободната рана в гърлото.