Истинско конте съм, а?
Приближавам се бавно към тримата престъпници — иска ми се да носех чадър, който да си въртя за максимално въздействие — и виждам как увереността им нараства. Това ми харесва. Обикновено нося пистолет, често два, но законите в Англия са много строги по този въпрос. Не съм разтревожен. Очарованието на този закон се крие в това, че най-вероятно тримата ми съперници също не носят огнестрелно оръжие. Стрелвам поглед по телата им за евентуални места, където биха могли да са скрили пистолет. Престъпниците ми са любители на впитите дрехи, чиято цел е по-скоро да разкриват мускулатурата им, отколкото да укриват огнестрелно оръжие.
Може би имат ножове — най-вероятно имат, — но нямат пистолети.
Ножовете не ме тревожат особено.
Патрик — ако това наистина е Патрик — все още лежи на земята и се опитва да си поеме дъх, когато стигам до тях. Спирам, разпервам ръце и ги дарявам с най-очарователната си усмивка. Тримата престъпници ме зяпат, сякаш съм музеен експонат, който не могат да осмислят съвсем.
Господин Пъпеш прави крачка към мен.
— Ти пък кой си, да ти го начукам?
Продължавам да се усмихвам.
— Най-добре си тръгвайте.
Господин Пъпеш поглежда Камуфлаж Едно от дясната ми страна. После и Камуфлаж Две от лявата ми страна. Аз поглеждам и в двете посоки, а после отново към Господин Пъпеш.
Когато му намигвам, веждите му подскачат нависоко.
— Най-добре да го нарежем — казва Камуфлаж Едно. — Да го нарежем на малки парченца.
Престорвам се на учуден и се обръщам към него.
— Ах, не те видях.
— Какво?
— С тези камуфлажни панталони. Много добре се сливаш. Между другото, страшно ти отиват.
— Нещо знаеш да хитрееш, а?
— Много зная да хитрея.
Всички усмивки, включително и моята, се разширяват.
Тръгват към мен. Може да се опитам да се разбера с тях, бих могъл да им предложа пари, за да ни оставят на мира, но не мисля, че това ще проработи по три причини. Първо, тези престъпници ще искат да вземат всичките ми пари, часовника ми и всичко останало, което открият по мен. Да предложа пари, няма да помогне. Второ, и тримата умеят да надушват кръвта — лесната, слаба кръв — и нейният мирис им харесва. И трето, и най-важно, аз също харесвам мириса на кръвта.
Мина твърде много време.
Старая се да не се усмихвам, когато тръгват към мен. Господин Пъпеш вади голям ловджийски нож. Това ми харесва. Нямам особени морални задръжки да нараня някой, когото считам за лош. Но ми е приятно да знам, че на онези, които имат нужда от подобни аргументации, за да преценят, че съм „приятен“, мога да разкажа как престъпниците първи са извадили оръжие и следователно действията ми са представлявали чиста самозащита.
Все пак давам им още един шанс.
Поглеждам Господин Пъпеш право в очите и казвам:
— Най-добре си тръгвайте.
Двамата яки Камуфлажи се разсмиват, но усмивката на Господин Пъпеш започва да посърва. Той знае. Виждам го. Погледна ме в очите и вече знае.
Останалото се случва за секунди.
Камуфлаж Едно се нахвърля отгоре ми. Голям мъж е. Лице в лице съм със загорялата му епилирана гръд. Усмихва ми се отвисоко, сякаш съм нещо сладко, което ще схруска на една хапка.
Няма нужда да отлагам неизбежното.
Прерязвам гърлото му с бръснача, който носех скрит в ръката си.
Кръвта ме облива в почти идеална дъга. Мамка му. Ще се наложи още едно посещение на „Савил Роу“.
— Терънс!
Това е Камуфлаж Две. Малко си приличат и сега, докато се плъзвам към него, започвам да се чудя дали не са братя. Тъгата вцепенява престъпника дотолкова, че успявам да се отърва от него доста лесно, макар да не вярвам, че и да беше по-подготвен, това щеше да му бъде от особена полза.
Добре боравя с бръснач.
Камуфлаж Две загива точно както драгия Терънс, неговия евентуален брат.
Остава само Господин Пъпеш, техният любим главатар, който вероятно е бил удостоен с този ранг заради по-животинския си и зъл характер, в сравнение с този на своите паднали другари. Господин Пъпеш хитро беше тръгнал към мен още докато довършвах Камуфлаж Две. С периферното си зрение виждам как острието на ловджийския му нож проблясва над мен.
Това е грешка от негова страна.
Не замахваш срещу врага по този начин. Ще му е твърде лесно да се защити. Противникът ти може да спечели време, като се сниши или вдигне ръка, с цел да отклони удара. Когато стреляш по някого с пистолет, те учат да се целиш в средата на тялото, така че ако ръката ти кривне, все да улучиш нещо. Подготвяш се за евентуална грешка. При ножа важи същото. Намушкай от възможно най-близкото разстояние. Цели се в средата, така че ако противникът ти мръдне, пак да успееш да го раниш.