— Всъщност не — каза Майрън.
— Не?
— В объркването никой не е видял какво се случва. Реших, че просто си взел ножа със себе си, за да не остане нищо, което да води към мен.
— Не точно. А и полицаите конфискуваха дрехите ти.
— Много си харесвах панталоните.
— Да, наистина те правеха да изглеждаш по-слаб. Но така или иначе, те ще вземат проба от кръвта по тях. И тя, разбира се, ще съвпадне с кръвта на жертвата.
Майрън най-сетне се предаде и отпи една глътка.
— Проблем ли е това?
— Не мисля. Спомняш ли си чернокожия си другар с мачетето?
— Чернокожия ми другар?
— Да, вярно, това е най-подходящият момент да внимаваме да се изразяваме коректно. „Англо-африкански произход“ ли се казва сега? Трябва да се консултирам с наръчника.
— Прости ми. Какво за него?
— Казва се Лестър Конър.
— Добре.
— Когато полицаите пристигнали на местопрестъплението, Лестър бил в безсъзнание и — о, чудо — държал окървавения нож в ръката си. Той, разбира се, казал, че някой друг го е сложил там.
— Разбира се.
— Но ти би могъл да кажеш, че си видял как Лестър намушква Скот Тейлър в гърлото.
— Несъмнено бих могъл.
— Но?
— Но няма да го направя — каза Майрън.
— Защото?
— Защото не би било вярно.
— Господин Конър се е опитал да те убие.
— Е, да, но ако бъдем честни, аз му счупих лаптопа.
— Логическа заблуда — каза Уин.
— По-добре от заблуда в показанията.
— Туше.
— Ако ме попитат, ще кажа, че някой го е наръгал и той е паднал върху мен. В объркването нито съм видял кой, нито съм забелязал, че се е случило.
— Това трябва да свърши работа — каза Уин.
— Има ли някакви следи, които водят към Рийс?
— Спомни си какво ти казах за достоверния източник — каза Уин.
— Какво за него?
— Какво за нея? — Уин поклати глава. — За бога, Майрън, такъв си сексист. Ето я и нея.
Уин погледна към вратата. Майрън направи същото и веднага разпозна жената, която беше влязла. Беше Брук Болдуин, братовчедката на Уин — и още по-важно, майката на все така изчезналия Рийс.
Майрън не беше виждал Брук от… пет години, пресметна той.
Между Майрън и Уин се появи един баров стол. И двамата се поместиха встрани, за да направят място. Брук се приближи непоколебимо към тях, взе бирата, която Найджъл вече беше сложил пред нея, и започна да пие. Остави чашата наполовина празна. Найджъл кимна одобрително.
— Имах нужда от това — каза Брук.
Майрън беше виждал твърде много родители/съпрузи/роднини на изчезнали хора. Повечето изглеждаха изтощени и посърнали, което сякаш беше нормално и уместно. При Брук нещата стояха по-скоро обратно. Имаше хубав тен, изглеждаше несломима и здрава, сякаш заредена с енергия, след като току-що беше приключила със сутрешното си плуване в някой басейн с олимпийски размери или беше изкарала няколко рунда с треньора си по бокс. Дребното й тяло беше жилаво и мускулесто. Първата дума, която идваше наум при вида на тази заможна майка от скъпите предградия, понесла един от най-жестоките удари на живота: безмилостна.
Брук Локуд Болдуин може и да беше израснала сред каменни имения и елитни гимназии, но изглеждаше точно на мястото си в пъб като този. Като нищо би могла да предизвика някого на игра на дартс или да помете със замах чашите от бара, за да го срази на канадска борба.
Брук се обърна към Майрън и дори без едно здрасти, нареди:
— Кажи ми какво точно се случи.
Той го направи. Разказа й всичко от пристигането си в Лондон до разпита в полицията. Тя го гледаше внимателно с яркозелените си очи.
Когато приключи, Брук каза:
— Значи, си държал Рийс за глезена.
— Така мисля, да.
Гласът й вече омекна:
— Докоснал си го.
Думите задълго увиснаха във въздуха.
— Съжалявам — каза Майрън. — Опитах се да го задържа.
— Не те виня. Видя ли лицето му?
— Не.
— Значи, не знаем със сигурност дали е бил Рийс.
— Не мога да кажа със сигурност, да — отговори Майрън.
Брук погледна Уин. Уин не каза нищо. Тя се обърна отново към Майрън.
— От друга страна, нямаме причина да вярваме, че не е бил моят син, нали така?
Уин проговори за първи път.
— Зависи.
— От?
— Знаем ли със сигурност, че другото момче е Патрик?
— Да — каза Брук. — Поне Нанси твърди, че това е Патрик.
— Сигурна ли е? — попита Майрън.
— Така твърдят и тя, и Хънтър. Вече са разведени, нали знаеш. Хънтър и Нанси. Разделиха се малко след това.