— И въпреки това го взех.
— Защото мислеше, че няма да мога да го понеса? Искаше да ме опазиш от още болка?
— Нещо такова.
— Не знаеш нищо за моята болка.
Брук се наведе към него.
— Как смееш? Как смееш да решаваш вместо мен?
Тя го гледаше неумолимо. Уин не отговори.
— Уин?
— Права си — каза той. — Трябваше да ти кажа.
— Това не ми върши работа.
— Ще се наложи, Брук.
— Не, съжалявам, няма да се измъкнеш толкова лесно. Може би ако ми беше казал за имейла, щях да дойда. Може би щях да успея да помогна по някакъв начин. Може би — не, със сигурност — нещата щяха да се развият по друг начин.
Уин не каза нищо.
— Вместо това — каза Брук и посочи към прозореца на пъба — момчето ми все още е някъде там. Самӝ. Оплеска нещата, Уин. Яко оплеска нещата.
— Нека забавим малко темпото — каза Майрън. — Не знаем дали това щеше да промени…
Брук стрелна поглед към Майрън и го прекъсна:
— Рийс тук ли е, Майрън?
Сега Майрън беше този, който не каза нищо.
— В крайна сметка: той тук ли е?
Тя отново се обърна към своя братовчед.
— Това беше първата ни истинска следа за последните десет години. Десет ужасни, отвратителни години. А сега…
— Брук?
Беше Уин.
— Разбирам те — каза той. — Ядосана си.
— Господи, колко си прозорлив.
— Освен това, се опитваш и да ме мотивираш — каза Уин. — Няма нужда. Знаеш това.
Погледите им се срещнаха. Ако някой беше преминал между тях, вероятно щеше да бъде прерязан като с лазер.
Телефонът й звънна.
— Намери го, Уин.
— Ще го направя.
И двамата примигнаха. Брук извади телефона си и го доближи до ухото си.
— Ало?
Тя затвори след няколко секунди.
— Обадиха се от полицията.
— Какво казаха?
— Патрик. Буден е.
Глава 10
Уин не отиде с тях в болницата. Струваше му се, че засега е по-добре да стои настрана от всичко, което може да има общо със силите на реда. Обсъдиха възможността Майрън също да запази дистанция — полицаите определено не бяха доволни от обяснението, което Майрън им предостави за случилото се в „Страната на приключенията“ — но в крайна сметка решиха, че ще е добре да бъде наблизо, в случай че им потрябва.
Брук говори по телефона през цялото време, докато се возиха в таксито. Обади се на съпруга си Чик и му каза да я чака в болницата. Проведе още няколко разговора и се разтревожи още повече.
— Какво има? — попита Майрън.
— Казват, че все още не може да видим Патрик.
— Кой?
— Полицаите.
Майрън се замисли за това.
— Решението тяхно ли е?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, кой решава, че не можеш да го видиш? От полицията ли зависи? Родителите могат ли да пренебрегнат решението им?
— Все още не знам дали Нанси и Хънтър имат законови права.
— Предполагам, че имаш телефонните им номера.
— Само на Нанси.
— Набери го.
Тя го направи. Никой не вдигна. Изпрати съобщение. Никой не отговори.
Когато колата спря пред входа на болницата, Чик пушеше и крачеше нервно. Чик яростно метна цигарата си на земята и театрално я смачка с крак. После намръщено отвори вратата на таксито. Брук слезе. Майрън я последва.
Когато видя Майрън, Чик се намръщи още повече.
— Ти си приятелят на Уин. Баскетболистът. Какво правиш тук?
Уин не харесваше Чик, а това беше всичко, което Майрън имаше нужда да знае за него.
Чик се обърна към Брук:
— Какво прави той тук?
— Той спаси Патрик.
Чик отново обърна намръщеното си лице към Майрън.
— Ти си бил там?
— Да.
— Тогава как така не си спасил и моето дете?
Моето дете, отбеляза си Майрън. Не нашето.
— Опитал се е, Чик — каза Брук.
— Какво, той не може ли сам да говори?
— Опитах се, Чик.
Чик направи крачка към него. Все така намръщен. Майрън започна да се чуди дали наистина беше намръщен, или просто така си изглеждаше през цялото време.
— На хитрец ли ми се правиш? А?
Майрън не отстъпи назад. Не сви ръка в юмрук, а как само му се искаше да го направи. Въпреки че съпругата му го беше повикала неочаквано, Чик беше облечен с лъскав копринен костюм, а вратовръзката му беше вързана толкова перфектно, че изглеждаше сякаш е купена така. Обувките му лъщяха неестествено, все едно бяха повече от нови, а черната му коса, прошарена по възможно най-правилния начин, беше пригладена назад и малко прекалено дълга. Кожата на лицето му сияеше, все едно скоро беше почиствана от професионалист или той самият използваше висококачествени козметични продукти, а думите „поддържан мъж“ струяха от всяко движение на Чик.