Нанси Мур тихо каза нещо на момчето зад бара, което сложи ръка до ухото си в знак, че не я е чуло. Тя повтори поръчката и започна да рови в дамската си чанта за дребни пари.
Майрън се изправи.
— Госпожа Мур?
Гласът му я стресна. Монетите се изплъзнаха от ръката й и паднаха на пода. Майрън се наведе да ги вдигне. Нанси се опита да направи същото, но сякаш това не беше по силите й. Майрън се изправи и пусна монетите в ръката й.
— Благодаря ви.
Нанси Мур се загледа в лицето му за миг. Някакво особено изражение премина през лицето й. Разпозна ли го? Изненада ли се? Може би и двете?
— Вие сте Майрън Болитар — каза тя.
— Да.
— Срещали сме се и друг път, нали?
— Веднъж — каза Майрън.
— В….
Тя замълча. Бяха се срещали в дома на семейство Болдуин, на мястото на ужасната случка, около месец след отвличането. Бяха повикали Уин и Майрън твърде късно.
— Вие сте приятелят на Уин.
— Да.
— И вие… вие сте онзи, който…
Тя примигна и сведе поглед.
— Как бих могла да ви се отблагодаря за това, че спасихте момчето ми?
Майрън не отговори.
— Как е Патрик?
— Ще се оправи, поне физически.
Момчето зад бара се върна с две картонени чаши кафе за навън. Постави ги пред нея.
— Вие спасихте живота му — каза тя. В гласа й се долавяше страхопочитание. — Вие спасихте живота на сина ми.
— Радвам се, че ще се оправи — отговори Майрън. — Чух, че е в съзнание?
Нанси Мур не отговори веднага. Когато го направи, тя каза:
— Мога ли да ви попитам нещо?
— Разбира се.
— Колко си спомняте от живота си, преди да навършите шест години?
Той знаеше накъде върви разговорът, но въпреки това реши да продължи.
— Не много.
— А от живота си между шест и шестнайсет години?
Този път Майрън запази мълчание.
— Всичко, нали? Начално училище, прогимназия, почти до края на гимназията. В този период се оформяме като личности. В този период се изграждаме цялостно.
Служителят на бара й съобщи сметката. Нанси Мур му подаде монетите. Той й върна няколко, заедно с хартиен плик за навън.
— Не искам да ви притеснявам — каза Майрън. — Но дали Патрик е споменал нещо за онова, което му се е случило, и къде би могъл да бъде Рийс?
Нанси Мур постави парите обратно в дамската си чанта, прекалено внимателно.
— Нищо, което би било от полза — каза тя.
— Какво означава това?
Тя просто поклати глава.
— Какво е казал? — попита Майрън. — Патрик, имам предвид. Кой ги е отвлякъл? Къде са били през цялото това време?
Погледът й вече изглеждаше студен.
— Нали не мислите, че не се тревожа за Рийс?
— Не, в никакъв случай. Сигурен съм, че се тревожите.
— Нали не мислите, че не знам какво преживяват Брук и Чик в момента?
— Тъкмо обратното — каза Майрън. — Не мисля, че някой знае това по-добре от вас.
Тя затвори очи.
— Съжалявам. Просто…
Майрън зачака.
— Патрик почти не може да говори. Той… не е никак добре. Психически, имам предвид. Все още почти нищо не е казал.
— Не бих искал да прозвуча коравосърдечно — каза Майрън, — но сигурна ли сте, че това е Патрик?
— Да.
Без колебание. Без съмнение.
— Направихте ли ДНК тест?
— Не, но ако се наложи, ще направим. Той ни разпозна, поне така мисля. В частност мен. Но това е Патрик. Това е моят син. Знам, че звучи като безсмислено клише, но една майка винаги знае.
Може и да е клише. Може и да не е. От друга страна, за да се възползваме напълно от клишетата, виждаме онова, което ни се иска — особено когато става въпрос за отчаяна майка, която копнее да сложи край на едно болезнено десетилетие.
Очите й започнаха да се пълнят със сълзи.
— Някакъв ненормалник го е намушкал. Момчето ми. Вие сте го открили. Вие сте го спасили. Осъзнавате ли това? Щял е да умре от кръвозагуба. Така казаха лекарите. Вие…
— Нанси?
Гласът се разнесе зад гърба му. Майрън се обърна и разпозна Хънтър Мур, бившият съпруг на Нанси и баща на Патрик.
— Хайде — каза мъжът. — Трябва да тръгваме.
Той пусна дръжката на вратата и изчезна някъде вляво.
Хънтър Мур може и да беше разпознал Майрън, но не го показа. От друга страна, нямаше почти никаква причина да го познае. Никога преди не се бяха срещали — той не беше в дома на семейство Болдуин през въпросния ден — и изглеждаше, сякаш просто иска да накара бившата си съпруга да побърза.
Нанси взе хартиения плик и чашите с кафе. Обърна се към Майрън.
— Чувствам се толкова неудобно да ви благодаря отново. Мисълта, че след всички тези години, след намирането на Патрик жив, той просто е щял да бъде убит, ако не се бяхте появили…