Но тя не заплака.
— Когато това приключи, си заминават обратно вкъщи — каза Уин.
— Няма да останат?
Уин поклати глава.
— Искат да се приберат у дома си. Знаят, че в Лондон няма какво да направят. Ти трябва да отидеш с тях. Трябва да намериш начин да разговаряш с Патрик. Трябва да се върнеш отначало и да тръгнеш към мен.
— Имаш предвид първоначалното местопрестъпление?
— Да.
— Мислиш, че трябва да се върнем толкова назад?
— Историята може и да приключва тук — но е започнала в онази къща.
— Какво мислиш за това, как семейство Мур тихомълком заведоха Патрик обратно вкъщи?
— Нищо хубаво — каза Уин.
— Може би просто е твърде травмиран, за да говори.
— Може би.
— Каква друга би могла да бъде причината?
— Онова, което каза по-рано — отговори Уин.
— Кое точно?
— Че нещо ни убягва.
Полицаите показаха снимка на Дебелия Ганди, обявиха, че името му е Крис Алън Уикс, и уточниха, че не е заподозрян, а лице, представляващо интерес за разследването. Мъжът на снимката беше с коса и изглеждаш с поне двайсет килограма по-слаб от мъжа, с когото Майрън се беше срещнал.
— Полицията ли предпочитаме да го открие — попита Уин, — или аз?
— Има ли значение?
Уин го погледна.
— Какво ще се случи, ако го открие полицията?
— Ако Рийс е с него, значи сме готови. Случаят е приключен.
— Не е много вероятно това да се случи — каза Уин. — Той е предпазлив. Или ще убие Рийс — което няма смисъл да обсъждаме, защото няма да ни доведе доникъде, — или закръгленият ти приятел ще го скрие на някое сигурно място. Някъде, където никой няма да се усъмни в него.
— Така е.
— Затова те питам отново: какво ще се случи, ако го открие полицията?
— Първо ще го приберат за разпит.
— Така.
Майрън видя накъде биеше Уин.
— Ще си намери адвокат. Няма да имат никакви улики срещу него. Цялата си информация пазеше на сигурно място в някакъв заключен облак. Хлапетата няма да свидетелстват срещу него. Бил е внимателен. Ще разполагат с моите показания относно намушкването, но другите ще кажат, че е било тъмно и че е невъзможно да твърдя със сигурност, че съм видял точно него, което е напълно вярно.
Уин кимна.
— Мислиш ли, че ще признае нещо?
— Ако мога да те цитирам: „Не е много вероятно това да се случи“.
— Но ако го открия аз… — каза Уин.
Майрън насочи вниманието си обратно към пресконференцията.
— Май не одобряваш — каза Уин.
— Знаеш, че е така.
— При все че познаваш и мен, и методите ми.
— И това може и да е било, не знам, приемливо — преди, в миналото. При някои конкретни обстоятелства.
— Но не и в този красив нов свят, в който живеем сега?
— Наистина ли одобряваш правителството да изтезава хора, за да изкопчи информация?
— Не, за бога — каза Уин.
— Само ако ти го правиш?
— Да, точно така. Доверявам се на преценката и мотивите си. Не се доверявам на правителството.
— За теб правилата са различни?
— Да, разбира се.
Уин наклони глава.
— Това обърква ли те?
Майрън поклати глава.
— Само още нещо.
— Какво е то?
— Нямаше те доста дълго време.
Уин не отговори.
— Ако замина — каза Майрън, — не искам отново да те загубя.
— Чу какво каза Брук.
— Чух.
— Оплесках нещата. Трябва да открия сина й, каквото и да ми струва това.
Час по-късно, точно докато се качваха на борда на самолета на Уин, Брук получи съобщение. Тя го прочете и спря. Майрън и Чик спряха зад нея.
— Какво има? — каза Чик.
— От Нанси е.
Тя подаде на Чик телефона. Той зачете на глас: „Правя най-доброто за моя син. За твоя също. Довери ми се. Скоро ще се свържа с теб“.
Чик беше все така намръщен, когато попита:
— Какво, по дяволите, означава това?
Брук си взе обратно телефона. Отново се опита да се обади на Нанси, но тя не отговори. Изпрати й съобщение с молба за някакво обяснение или подробности. Отново не последва отговор.
— Никога не ни е харесвала — каза Чик. — Обвиняваше ни за случилото се, въпреки че нашето дете също изчезна.
Той приведе глава и влезе в самолета. Вътре стоеше Мии, облечена в своята прилепнала униформа на стюардеса. Усмихна им се леко, както подобаваше на ситуацията, и взе връхните им дрехи.
— Държи се така, сякаш ние сме виновни — Чик каза на съпругата си. — Знаеш, казвал съм ти го и преди.
— Да, знам, Чик. Много пъти.
— Дори преди да се случи всичко това. Да, знам, че Хънтър се пропи впоследствие, но той винаги си е бил непрокопсаник. Винаги всичко му се е предлагало на поднос. Адски скучен тип. Все едно говориш със стената. Не разбирам обаче какво точно цели Нанси в момента?