И двамата не му отговориха.
Чик се обърна към Мии:
— Някой използва ли спалнята в момента?
— На ваше разположение е, сър.
— Чудесно. Ще ми донесеш ли малко вода?
— Незабавно, сър.
Чик извади от джоба си шишенце с хапчета. Изтръска две хапчета от него и после, като се замисли, изтръска още едно. Мии му подаде чашата с вода. Той глътна и трите и направи знак с ръка към стаята в дъното на самолета.
— Имате ли нещо против да…?
— Действай — каза Брук.
Три минути по-късно вече чуваха хъркането му. Мии затвори вратата на спалнята и шумът изчезна. Самолетът се втурна по пистата и се издигна във въздуха. Майрън и Брук седнаха един до друг.
— И какъв е планът на Уин? — попита тя.
— Иска да хване Дебелия Ганди, преди полицията да го направи.
Брук кимна.
— Това би било добре. Мислиш ли, че има шанс да успее?
— Ако Уин беше тук, според мен щеше да каже: „Ще се престоря, че не си попитала това“.
Това я накара да се усмихне.
— Той ни обича.
— Знам.
— Не са много онези, които обича — каза тя. — Но ако те обича, любовта му е едновременно свирепа и покровителствена.
— Спасявал е живота ми повече пъти, отколкото мога да преброя.
— И ти — неговия — каза тя. — Казвал ми е. Запознали сте се в „Дюк“, нали?
— Да.
— Кога?
— В първи курс.
— Разкажи ми какво беше първото ти впечатление за него?
Майрън отмести поглед и се опита да не се усмихне.
— Баща ми ме закара до „Дюк“. Бях нервен, точно като първокурсник. Той се опитваше да ме разведри, да ме разсее. Помня как ми помогна да се нанеса в общежитието. Влачихме всичкия ми багаж цели четири етажа нагоре. През цялото време настоявах, че мога и сам. Тревожех се, защото баща ми никак не беше във форма…
Майрън поклати глава и продължи:
— Както и да е, в общежитието имаше едно от онези табла със снимки на всички първокурсници. Помниш ли ги?
— О, да — каза Брук и устните й се извиха в тъжна усмивка. — Ние ги разглеждахме и слагахме оценки на момчетата от едно до десет.
— Господи, Брук, колко си повърхностна.
— Такава съм си.
— И както и да е, баща ми и аз решихме да си починем и се хванахме да го разглеждаме. Няма да забравя как видях снимката на Уин — с русата му коса и тези сини очи, изглеждаше сякаш позира за корицата на списание „Надут Префърцунен Задник“. С онова високомерно изражение на лицето. Знаеш за кое говоря.
Брук го изимитира безпогрешно.
— Да, точно.
— Сякаш е най-висшето Божие творение.
— Именно. Пишеше и името на снобарското частно училище, което е посещавал, както и пълното му име. Та прочитам аз — Уиндзор Хорн Локуд III — и започвам да се смея, показвам го на баща ми и той също започва да се смее. И аз си казах: „Този не само че никога няма да ми бъде приятел, а няма дори да го срещна през следващите четири години“.
Брук се усмихна.
— О, да, представям си.
— Запознахме се още на същата вечер. Оттогава е най-добрият ми приятел.
— Значи, разбираш какво имам предвид.
— Разбира се. Хората го виждат и веднага започват да го мразят. Виждат го и си казват, че е самонадеян префърцунен богаташки лигльо, който не може да удари и муха.
— Лесна плячка — каза Брук.
— Да. А и първоначално Уин успя донякъде да се прикрие. Но да, веднага долових, че в него има нещо мрачно. Още на първата опознавателна среща с останалите първокурсници.
— Може би точно това те е привлякло у него.
— Кое, мрака?
— Да. Ти си ян, той е твоят ин.
— Може би — съгласи се Майрън.
— А кога разбра всичко? — попита тя. — За неговите, как да кажа, таланти? Спомняш ли си?
Спомняше си. Твърде ясно.
— Първи курс, някъде около месец след началото на учебната година, няколко играчи от отбора по американски футбол бяха решили да обръснат главата на Уин. Знаеш как е. Бяха решили, че косата му изглежда твърде перфектно, с този равен път, толкова ярко руса, сещаш се.
— Да.
— И една вечер тези яки футболисти нахълтват в стаята, докато Уин спи. Петима, мисля. Четирима да го държат за ръцете и краката и един, за да му обръсне главата до кожа.
— Олеле — каза Брук.
— Да.
— И как им се отрази случката?
— Нека кажем само — отговори Майрън, — че отборът по американски футбол се представи ужасно през целия сезон. Имаше твърде много контузени играчи.
Брук поклати глава.