Тази вечер Комунистката Кони и Айрин Желязната завеса приложиха и двете.
Докато подкупният рефер разсейваше Вожда-Майка, след като се беше хванал на обещанията на Комунистката Кони да му се отплати със сексуални ласки, Айрин Желязната завеса хвърли пясъка в очите на Еперанца, а Комунистката Кони я сръга в бъбреците в чуждото тяло. Малката Покахотас беше в беда! В този момент двете зли съпернички се нахвърлиха едновременно върху Малката Покахонтас — още нещо съвсем забранено! — и започнаха безпощадно да я налагат; тълпата умоляваше някой да се притече на помощ на бедната красавица, Вожда-Майка най-сетне видя какво се случва, изблъска рефера от ринга, избави знойната принцеса и двете заедно с Малката Покахонтас повалиха по лице Оста на Злото.
Жестоко забавление.
Всички в публиката, включително Мики и Майрън, станаха на крака и закрещяха.
— А защо беше в Лондон? — попита Мики.
— Помагах на един стар приятел.
— С какво?
— Опитвахме се да открием две изчезнали деца.
Мики се обърна към него и изражението му изведнъж стана сериозно.
— Едното не го ли намериха?
— По телевизията ли видя?
— Беше в една от новинарските емисии. Патрик някой си.
— Патрик Мур.
— Той е колкото мен, нали? Изчезнал е, когато е бил на шест години?
— Точно така.
— Ами другото дете?
— Рийс Болдуин.
Майрън поклати глава.
— Все още го издирваме.
Мики преглътна и отново се обърна към ринга. Малката Покахонтас тъкмо беше успяла да дръпне крака на Айрин Желязната завеса и да я повали на тепиха. Комунистката Кони вече лежеше на пода, а Вожда-Майка — олеле — се беше покачила на най-горното въже.
— Големият финал — каза Майрън и се ухили.
Сякаш напук на гравитацията, Вожда-Майка сви колене, скочи от най-горното въже и политна високо във въздуха. Всички в тълпата затаиха едновременно дъх, когато тя полетя обратно надолу, едва ли не на забавен кадър, и звучно се стовари върху двете си съпернички.
Никоя от съперничките не помръдна.
Когато Вожда-Майка се изправи на крака, никой нямаше да се учуди, ако двете й съпернички лежаха разплескани като палачинки на тепиха, като размазан пластилин или герои в някой анимационен филм. Вожда-Майка се претърколи върху Кони. Покахонтас се претърколи върху Айрин. Двете се възкачиха върху съперничките си, камбаната прозвъня и говорителят обяви: „Моля, аплодисменти за непобедимите Малката Покахонтас и Вожда-Майка, дошли право от резервата, за да стоплят сърцата ви!“.
В този миг цялата зала се изправи на крака, а Голямата Синди качи Есперанца на раменете си. Двете махаха с ръце и изпращаха въздушни целувки, съпровождани от нестихващи овации.
После започна следващият мач.
Глава 13
Час по-късно Майрън и Мики показаха пропуските си и минаха зад сцената. Голямата Синди, все още облечена в своя кожен корсет и с короната от пера на главата, се затича към Майрън и извика:
— О, господин Болитар!
Гримът на Голямата Синди беше започнал да се разтича и лицето й приличаше на кутия с пастели, оставени твърде близо до камината.
— Здравей, Голямата Синди.
Тя обгърна Майрън с мощните си ръце и го притисна към гърдите си, като лекичко го повдигна във въздуха. Голямата Синди все още беше покрита с пот и когато прегърнеше някого във всепоглъщащите си обятия, човек се чувстваше така, сякаш беше целият обвит във влажна изолационна вата.
Майрън се усмихна и се наслади на изживяването. Когато тя най-сетне го пусна обратно на земята, той каза:
— Нали си спомняш племенника ми?
— О, господин Мики!
Голямата Синди го дари със същата мечешка прегръдка. Мики изглеждаше леко объркан — за неподготвените изживяването си беше вълнуващо, — но успя да запази самообладание.
— Здравей, Синди, справи се блестящо.
Тя изгледа Мики особено.
— Извинявай. Голямата Синди.
Това й хареса. Голямата Синди беше работила като рецепционистка на Майрън, когато двамата с Есперанца движеха спортната си агенция. Тя обичаше формалностите, затова винаги наричаше Майрън „господин Болитар“ и настояваше винаги да я наричат „Голямата Синди“, а не просто Синди. Дори беше сменила официално името си, така че на документите й за самоличност сега пишеше фамилия: Синди, лично име: Голямата.
— Къде е Есперанца? — попита Майрън.
— Среща се с ВИП-гостите — каза Голямата Синди. — Много е популярна, нали знаеш.
— Да, знам.
— Повечето от ВИП-гостите са мъже, господин Болитар.
— Вярно.
— Плащат по петстотин долара за билет. Предимството е, че получават автограф от Малката Покахонтас. Не че и аз нямам свои почитатели, нали знаеш.