— О, знам.
— Аз взимам хиляда, господин Болитар. Подхождам по-избирателно.
— Радвам се за теб.
— Да ти предложа едно прясно зелено смути? Не изглеждаш добре, господин Болитар.
— Не, благодаря.
— Господин Мики?
Мики вдигна ръка.
— Няма нужда.
Две минути по-късно в стаята влезе Есперанца, като завързваше колана на памучния си халат, под който все още носеше велурените си бикини. Когато влезе, Мики скочи на крака. Не че имаше друг избор. Външният вид на Есперанца караше всички мъже и момчета мигновено да реагират. Красотата й някак напомняше за залезите на Карибите или за разходки по плажа на лунна светлина.
— О, Мики, колко мило от твоя страна да станеш.
Есперанца се намръщи на Майрън, който остана седнал, само и само да не й угоди. Тя леко целуна Мики по бузата. Мики я поздрави за великолепното представяне. Майрън седеше и чакаше. Двамата с Есперанца бяха близки приятели от много години. Беше работила с него в спортната агенция, докато вечер беше посещавала лекции по право, и в крайна сметка стана негов партньор в бизнеса. Той я познаваше. И тя го познаваше.
Затова той чакаше.
След като побъбриха няколко минути, Есперанца улови ръката на Мики.
— Имаш ли нещо против да поговоря насаме с чичо ти за няколко минути?
— О, разбира се.
— Хайде, господин Мики — каза Голямата Синди и му направи знак с ръка да я последва. — Комунистката Кони те е видяла на първия ред и каза, че иска да се запознае с теб.
— Ами, добре.
— Каза, че си й се сторил — и ще я цитирам дословно — „много сладичък“.
Мики пребледня, но тръгна след нея и двамата излязоха от стаята.
— Добро момче — каза Есперанца.
— Така е.
— Спря ли вече да те мрази?
— Мисля, че да.
— А как са родителите му?
Майрън вдигна ръка и я разклати наляво-надясно.
— Ще видим.
Есперанца затвори вратата.
— Значи, си бил в Лондон.
— Мда.
— Не ми каза, че ще ходиш.
— Стана много набързо.
— По новините видях, че някакво изчезнало дете е намерено в Лондон.
— Мда.
— Но не братовчедът на Уин?
— Не — каза Майрън. — Беше другото дете. Патрик Мур.
— Също така прочетох за някаква голяма експлозия на мястото, където са открили детето. Паднала цяла една стена.
— Познаваш Уин — каза Майрън. — Трудно е да остане незабелязан.
Есперанца го погледна в очите.
— Значи, е вярно? Наистина си видял Уин?
— Да. Повика ме на помощ.
— Добре ли е?
— Бил ли е някога?
— Знаеш какво имам предвид.
— Стори ми се добре.
— Значи, всички онези слухове за това, как Уин се е побъркал и е станал отшелник…
— Сам ги е пуснал.
Майрън й разказа всичко, което се беше случило. Есперанца седеше срещу него и слушаше. Това му напомни за едни по-хубави дни, когато двамата с нея бяха по-млади и тъкмо започваха да работят заедно, когато часове наред седяха и обсъждаха различните договори и сделки с рекламодатели. Толкова много години Есперанца беше част от всекидневието на Майрън. Това му липсваше.
Когато приключи, Есперанца поклати глава.
— Нещо тук не е както трябва.
— Да, нали?
— И утре ще се срещнете с момчето, което си спасил?
— Надяваме се.
— Аз и Голямата Синди можем да ти помогнем с това, нали знаеш.
— Мога да се справя сам. И двете сте твърде заети.
— Недей така, Майрън.
— Как? Имаш си бизнес, за който да се грижиш.
— Бизнес, за който се грижа. Вожда-Mайка и Малката Покахонтас постоянно се редуват на сцената. Можем да се освободим, когато и да ти потрябваме.
Есперанца се наведе напред.
— Става дума за братовчеда на Уин. Искам да помогна. Голямата Синди също ще иска. Не ни изолирай.
Майрън кимна.
— Добре.
После каза:
— Между другото, къде е Хектор?
Лицето й стана мрачно. Когато заговори отново, думите излизаха от устата й с гневен съсък.
— С баща си.
— О. Значи да разбирам, че битката за попечителство не върви добре.
— Том е дружка със съдията. Играят голф заедно, вярваш или не.
— Не можеш ли да поискаш делото да се гледа на друго място?
— Адвокатът ми твърди, че не мога. Познай какво твърди Том.
— Какво?
— Казва, че водя — Есперанца направи кавички във въздуха с ръцете си — „скверен“ начин на живот.
— Защото участваш в женски кеч?
— Защото съм бисексуална.
Майрън се намръщи.
— Сериозно?