И двамата се сепнаха, сякаш го бяха почувствали. Когато всичко е толкова хубаво, сякаш задържаш дъха си, защото искаш това да продължи. Не че искаш да спреш времето или пък да го забавиш, а по-скоро ти се иска да продължиш да се носиш в сапунения си мехур.
Този телефонен звън беше от онези — за да продължим с тази долнокачествена метафора, — които пукат въпросния мехур.
Майрън погледна да види кой се обажда, но номерът беше скрит. Намираха се в Манхатън, в изисканата сграда на име „Дакота“. Когато Уин беше изчезнал преди година, беше оставил апартамента на името на Майрън. През по-голямата част от тази година Майрън беше предпочел да живее в родния си дом край Ливингстън, Ню Джързи, и да се опитва да отглежда по най-добрия начин своя племенник в тийнейджърска възраст — Мики. Но сега брат му, бащата на Мики, се беше върнал, Майрън им беше предоставил къщата и се беше върнал в града.
Телефонът звънна втори път. Териса се извърна, сякаш звукът я беше зашлевил през лицето. Той видя белега от куршум на врата й. Добре познатото чувство, необходимостта да я предпази, започна да се надига в него.
За момент Майрън обмисли дали да остави обаждането да се препрати към гласовата поща, но тогава Териса затвори очи и кимна с глава, само веднъж. Ако не отговори, знаеха и двамата, просто ще забави неизбежното.
Майрън отговори на третото позвъняване.
— Моля?
Последва странно колебание и тишина и тогава гласът, който не беше чувал толкова отдавна, каза:
— Нямаш ли предвид „Съобщете“?
Майрън се беше опитал да се подготви, но въпреки това рязко си пое дъх.
— Уин? За бога, къде беше през…?
— Видях го.
— Кого?
— Мисли.
Майрън си го беше помислил, но не беше посмял да го изрече.
— Чакай малко, и двамата ли?
— Само Патрик.
— Еха.
— Майрън?
— Да?
— Хвани следващия полет за Лондон. Нуждая се от помощта ти.
Майрън погледна Териса. Тревогата се беше върнала в погледа й. Тази тревога не я беше напускала, откакто избягаха заедно преди години, но не я беше забелязвал, откакто Териса се беше върнала. Той протегна ръка към нея. Тя я хвана.
— Животът е малко сложен в момента — каза Майрън.
— Териса се е върнала — каза Уин.
Не питаше. Знаеше.
— Да.
— И най-накрая ще се ожените.
Отново не питаше.
— Да.
— Купи ли й пръстен?
— Да.
— От „Норман“ на 47-а улица?
— Разбира се.
— Повече от два карата?
— Уин…
— Радвам се за вас.
— Благодаря ти.
— Но не можеш да се ожениш — каза Уин — без кума си.
— Вече помолих брат й.
— Той ще отстъпи мястото си. Самолетът излита от „Титърбъро“. Колата те чака.
Уин затвори.
Териса го погледна.
— Трябва да отидеш.
Не беше сигурен дали го пита, или му казва.
— Уин не моли току-така — каза Майрън.
— Да — съгласи се тя. — Не го прави.
— Няма да отнеме много време. Ще се върна и ще се оженим. Обещавам.
Териса седна на леглото.
— Можеш ли да ми кажеш за какво става дума?
— Какво успя да чуеш?
— Само няколко думи.
Добави:
— Пръстенът повече от два карата ли е?
— Да.
— Добре. Сега ми кажи.
— Помниш ли онзи случай с двойното отвличане в Алпайн отпреди десет години?
Териса кимна.
— Разбира се. Отразихме го в репортаж.
Доста години беше работила като телевизионна водеща в един от онези канали, които излъчват основно новини.
— Едно от похитените момчета, Рийс Болдуин, има роднинска връзка с Уин.
— Никога не си ми казвал това.
Майрън сви рамене.
— Аз така и почти не работих по случая. Когато се включихме, разследването беше позатихнало. Почти бях забравил за него.
— Но не и Уин.
— Уин никога нищо не забравя.
— И сега има нова следа?
— Нещо повече. Казва, че е видял Патрик Мур.
— Тогава защо не се обади в полицията?
— Не знам.
— Но не го попита.
— Доверявам се на преценката му.
— И сега той се нуждае от помощта ти?
— Да.
Териса кимна.
— Тогава най-добре започвай да си стягаш багажа.
— Добре ли си?
— Той беше прав.
— За?
Тя се изправи.
— Не можеш да се ожениш без кума си.
Уин беше изпратил черна лимузина. Колата чакаше под входната арка на жилищната сграда. Лимузината го откара на летище „Титърбъро“ в северната част на Ню Джързи, което се намираше на около половин час път. Самолетът на Уин, реактивен „Боинг“, бизнес класа, чакаше на пистата. Лимузината го остави точно до стъпалата. Стюардесата, една прекрасна млада жена от азиатски произход, поздрави Майрън, облечена в класическа вталена униформа с блуза с къдрички и кръгла шапчица.