— Бих му доверил живота си.
— Значи, следва да уважите правото му на уединение.
— Това и правих, през последната година.
— Какво са тогава още няколко часа?
Тя имаше право, разбира се.
— Липсва ви — каза Мии.
— Разбира се.
— Той ви обича, нали знаете.
Майрън не отговори.
— По-добре се опитайте да поспите.
Тя отново имаше право. Той затвори очи, но знаеше, че сънят няма да го навести. Близък приятел наскоро беше убедил Майрън да се запише на курс по трансцендентална медитация и макар да не беше съвсем сигурен, че вярва в тези неща, простотата и лекотата на метода му се сториха идеални за моментите, когато сънят му се изплъзваше. Нагласи приложението за медитация на телефона си — да, имаше такова — да отброи двайсет минути, затвори очи и започна да се отпуска.
Хората си мислят, че медитацията прочиства ума. Това са пълни глупости. Умът не може да се прочисти. Колкото повече се опитваш да не мислиш за нещо, толкова повече ще мислиш за него. Ако искаш да се отпуснеш, трябва да позволиш на мислите си да се движат свободно. Да се научиш да ги наблюдаваш, без да ги оценяваш или да реагираш на тях. Точно това направи Майрън сега.
Замисли се за предстоящата среща с Уин, за Есперанца и Голямата Синди, за майка си и баща си във Флорида. Замисли се за брат си Брад и племенника си Мики, и за промените, които бяха настъпили в живота и на двамата. Замисли се за Териса, която най-сетне отново беше станала част от живота му, за предстоящата им сватба, за началото на новия живот заедно с нея, за внезапната, осезаема възможност да бъдат щастливи.
Замисли се колко невероятно крехко му се струваше всичко това.
В крайна сметка самолетът се приземи и плавно забави ход. Когато спря напълно, Мии дръпна ръчката и отвори вратата. Усмихна му се широко.
— Късмет, Майрън.
— И на теб, Мии.
— Много поздрави на Уин.
Глава 3
Автомобилът марка „Бентли“ го чакаше на пистата. Докато Майрън слизаше по стълбичката на самолета, задната врата се отвори. Излезе Уин.
Майрън забърза надолу и усети как очите му се пълнят със сълзи. Когато се озова на три метра от своя приятел, той спря, примигна и се усмихна.
— Майрън.
— Уин.
Уин въздъхна.
— Ще превърнеш момента в тържествен, нали?
— Какво би бил животът без такива моменти?
Уин кимна. Майрън пристъпи напред. Двамата мъже се прегърнаха яростно, вкопчени един в друг, сякаш в спасителен пояс.
Без да се откъсват, Майрън проговори:
— Имам един милион въпроси.
— Няма да отговоря на нито един.
Пуснаха се.
— Трябва да се съсредоточим върху Рийс и Патрик.
— Разбира се.
Уин направи на Майрън знак с ръка да седне на задната седалка. Майрън влезе в колата и се приплъзна навътре, за да направи място на Уин. Автомобилът „Бентли“ беше модел с дълга база. Преградата към шофьора беше вдигната. Имаше само две седалки, просторно място за краката и зареден бар. Повечето подобни автомобили разполагат с допълнителни места за още пътници. Уин не виждаше смисъл в това.
— Питие? — попита Уин.
— Не, благодаря.
Автомобилът потегли. Мии стоеше до вратата на самолета. Уин свали прозореца си и помаха. Тя му помаха в отговор. Погледът на Уин беше изпълнен с желание. Майрън просто наблюдаваше своя приятел, своя най-добър приятел още от първи курс в Университета „Дюк“, и не смееше да отмести поглед от страх да не би Уин отново да изчезне.
Уин каза:
— Задницата й е първокласна, не мислиш ли?
— Аха. Уин?
— Да.
— В Лондон ли беше през цялото това време?
Все така загледан през прозореца, Уин отговори:
— Не.
— Тогава къде?
— На много места.
— Носеха се слухове.
— Да.
— Твърдяха, че си се превърнал в отшелник.
— Знам.
— Не е ли вярно?
— Не, Майрън, не е вярно. Аз пуснах тези слухове.
— Защо?
— Не сега. В момента трябва да се съсредоточим върху Патрик и Рийс.
— Каза, че си видял Патрик.
— Така мисля, да.
— Така мислиш?
— Когато изчезна, Патрик беше на шест години — каза Уин. — Сега би трябвало да е на шестнайсет.
— Значи, не си могъл да установил самоличността му със сигурност?
— Правилно.
— Значи, си видял някого, за когото мислиш, че е Патрик.
— Отново правилно.
— И след това?
— И след това го изгубих.
Майрън се облегна.
— Това те учудва — каза Уин.
— Така е.
— Мислиш си „Това не е типично за теб“.
— Точно така си мисля.