Кръвта беше оплискала тухлената стена на сградата, събрала се беше на локвички по пропукания калдъръм, опръскала беше близкия боклукчийски контейнер. А до него, сякаш небрежно изхвърлени от кофа, лежаха буци червена пихтия. Край касапницата белееше разкъсана роба.
Бученето се превърна в грохот. Тялото на Брайс сякаш се отдръпваше все по-надалеч от нея.
Даника се залива от смях, Конър й смигва, Бронсън, Зак, Зелда, Натали и Торн се кикотят истерично…
А накрая просто червена пихтия. Всичките до един, това, което бяха, това, което тя беше с тях — просто купчини червена пихтия.
Край, край, край.
Нечия ръка сграбчи рамото й. Не на Аталар. Хънт си стоеше на същото място с вкаменено лице.
Тя изтръпна, когато Рун прошепна в ухото и:
— Не е нужно да виждаш това.
Друго убийство. Друго тяло. Друга година.
Една медвещица беше коленичила пред тялото и вълшебната й пръчица жужеше от първосвет. Опитваше се да събере трупа — момичето — наедно.
Рун я издърпа настрана, към преградата и открития въздух отвъд нея…
Движението я изтръгна от унеса. Прекъсна бученето в ушите й.
Тя се откъсна от хватката му, без да я е грижа дали някой е видял, нито че като командир на елфическия отряд в Помощната гвардия брат й имаше пълното право да е тук.
— Не ме докосвай.
Рун стисна устни и надникна през рамото й към Хънт.
— Задник.
Очите на ангела просветнаха.
— Предупредих я какво ще види тук. — После добави с леко разкаяние: — Не очаквах да е чак толкова грозно.
Май наистина я беше предупредил, но тя толкова се беше унесла в собствените си мисли, че почти не го слушаше по пътя насам. Чувстваше се, сякаш беше изсмъркала цяла купчина светлотърсач.
— Тя е възрастна жена — додаде Хънт. — Защо ти да решаваш какво може да понесе и какво не? — После кимна към изхода на уличката. — Ти не трябваше ли да проучваш разни неща? Ще ти се обадим, ако ни потрябваш, малки принце.
— Майната ти — изстреля Рун насреща му. В косите му се оплитаха сенки и околните започваха да го забелязват. — Съвпадение ли ти се струва, че убиецът напада прислужничка от храма точно след като ние го посетихме?
Думите им не я достигаха. Нищо не я достигаше.
Брайс обърна гръб на уличката, на гъмжилото следователи.
— Брайс… — опита да я спре Рун.
— Остави ме — пророни тихо тя и си тръгна.
Не биваше да се подчинява на Аталар и да идва тук, да вижда това, да го врязва в паметта си.
Едно време щеше да отиде право в танцовото студио. Да танцува и да се върти шеметно, докато светът не придобиеше смисъл отново. Само в танците намираше утеха, обяснение на всичко. След гаден ден винаги се отправяше към студиото.
Но вече от две години не беше стъпвала там. Дори изхвърли всичките си танцови облекла и обувки. И саковете. Онзи в апартамента и бездруго беше оплискан с кръв — тази на Даника и Конър. Кръвта на Торн беше по дрехите й в спалнята, а на Зелда и Бронсън — по резервния й сак, който беше оставила до входната врата. Червените пръски образуваха шарки като.
Приятен мирис с нотки на дъжд докосна носа й и Хънт се озова до нея. И ето — още един спомен от онази нощ.
— Ей — пророни той.
Ей. Това й беше казал и тогава. Тя се чувстваше като развалина, като призрак, а той коленичи до нея, впи неразгадаеми тъмни очи в лицето й и каза: „Ей“.
Не му беше признала, че има спомени от онази нощ в стаята за разпити. А сега определено не й се говореше за това.
Ако трябваше да говори с някого точно сега, щеше да избухне. Ако я принудеха да направи каквото и да било точно сега, щеше да изпадне в някой от онези пристъпи на първичен елфически гняв й.
Мъглата започваше да пропълзява пред зрението й, мускулите й се напрягаха до болка, пръстите й се свиваха в готовност да разкъсат нечия плът…
— Поразходи се да ти олекне — прошепна Хънт.
— Остави ме, Аталар.
Не искаше да го поглежда. Не можеше да понесе нито него, нито брат си, нито когото и да било. Ако наистина бяха убили прислужничката заради срещата им в храма или като предупреждение, или защото момичето можеше да е дочуло разговора им за Рога, ако неволно бяха предизвикали смъртта и… Краката й продължаваха да се движат. Все по-бързо и по-бързо. Хънт не изоставаше нито с крачка.
Брайс отказваше да се разплаче. Да рухне без дъх в някой ъгъл. Да закрещи или да повърне, или.