Тя го погледна над ръба на чашата си.
— Как те пуснаха?
— Това е публично място, нали?
Брайс не отвърна. Хънт въздъхна и тъкмо щеше да седне, за да й се извини, когато долови аромат на жасмин, ванилия и…
— Извинете, господине. О! А. Ъм.
Обърна се и видя красиво момиче фавн, облечено в бял потник и къса пола, разкриваща дългите му раирани крака и фини копита. Леко извитите му рога почти се скриваха в къдравата му коса, вдигната в усукан кок, а кафявата му кожа беше опръскана със златисти точици, които блещукаха на светлините в клуба. Свещени богове, какво изящно същество!
Хвойна Андромеда, балерината приятелка на Брайс. Беше прочел и нейното досие. Погледът на танцьорката прескочи между Хънт и Куинлан.
— Дано, дано не прекъсвам нещо.
— Той тъкмо си тръгваше — обяви Брайс, пресушавайки чашата си.
Хънт обаче влезе в сепарето.
— Тъкмо пристигнах. — Той протегна ръка към фавна. — Приятно ми е да се запознаем. Хънт.
— Знам кой си — отвърна с дрезгав глас Хвойна.
После стисна ръката му деликатно, но здраво. Брайс напълни чашата си от гарафа с прозрачна течност и отпи голяма глътка. Приятелката й я попита:
— Поръча ли храна? Току-що приключих с репетицията и направо умирам от глад.
Макар и слаба, танцьорката имаше силно тяло и под грациозната й външност се криеха жилави мускули.
Брайс вдигна чашата си.
— Аз съм на течна вечеря.
Хвойна се намръщи и попита Хънт:
— Ти искаш ли да хапнеш?
— Определено.
— Поръчай си каквото искаш, ще ти го осигурят. — Тя вдигна ръка да извика близката сервитьорка. — За мен вегетариански бургер без сирене, с гарнитура от картофки, пържени в растителна мазнина, и две парчета пица. С растително сирене, моля. — Тя прехапа устна и обясни на Хънт. — Не консумирам животински продукти.
Фавните се отвращаваха от месо и млечни продукти. С мляко хранеха само бебетата си.
— Ясно — отвърна той. — Нещо против аз да хапна месо?
Беше се сражавал рамо до рамо с фавни през вековете. Някои дори не понасяха да виждат месо. На други не им правеше впечатление. Затова винаги си струваше да попиташ.
Хвойна примига, но поклати глава.
Той се усмихна на сервитьорката и й поръча:
— За мен… телешки антрекот с костта и печен зелен фасул.
Защо пък да не си угоди? Той погледна към Брайс, която гълташе пиячката си като протеинов шейк.
Още не беше вечеряла и въпреки че Хънт се поразсея сутринта, когато тя излезе от спалнята си по дантелено яркорозово бельо, му направи впечатление, че пропусна и закуската, а тъй като не си беше взела обяд за работа, нито пък си поръча, можеше да се обзаложи, че и там не е яла.
Затова поръча на сервитьорката:
— На нея донесете агнешки кюфтенца с ориз, запечен нахут и кисели краставички. Благодаря.
Вече няколко пъти я беше проследявал, като си поръчваше обяд, и беше надушил какво има в торбите. Брайс отвори уста, но сервитьорката вече се отдалечаваше. Хвойна ги погледна тревожно. Сякаш знаеше какво ще…
— И хранителните ми навици ли смяташ да контролираш?
— Моля?
— Това, че си голямо, здраво копеле, не означава, че имаш право да решаваш какво да ям и кога не се грижа за тялото си. Аз живея в него и аз знам кога съм гладна, мамка му. Така че без тези собственически, агресивни мачовщини покрай мен.
Хвойна преглътна звучно.
— Тежък ден в галерията ли си имала, Брайс?
Куинлан отново се пресегна към питието си. Хънт обаче беше по-бърз — хвана я за китката и я прикова към масата, преди да е успяла да се нагълта с още алкохол.
— Пусни ме веднага — озъби му се тя.
Хънт й се усмихна половинчато.
— Не се дръж толкова клиширано. — Очите му пламтяха. — Имала си тежък ден и идваш да удавиш мъката си във водка? — Той изсумтя, пусна китката й и взе чашата й. Вдигна я към устните си и погледна над ръба й. — Поне ми кажи, че пиеш качествена. — Той подуши течността. Вкуси я. — Това е вода.
Пръстите й се свиха в юмруци върху масата.
— Не пия алкохол.
Хвойна се намеси:
— Аз я поканих тази вечер. От доста време не сме се виждали, а по-късно имам среща тук с няколко танцьори от балета ми, така че.
— Защо не пиеш алкохол? — Хънт попита Брайс.
— Нали си Умбра Мортис? Сам ще се сетиш. — Брайс се плъзна по дивана, принуждавайки Хвойна да стане. — А може и да не успееш, като се има предвид, че си ме мислил за убийца на най-добрата ми приятелка. — Хънт се наежи, но Брайс просто обяви: — Отивам до тоалетната.