После навлезе сред гъмжилото на древния дансинг и тълпата я погълна, докато си проправяше път към една врата между две колони в далечния край на помещението.
— Ще отида с нея — каза Хвойна с обтегнато лице.
Тръгна с пъргави, леки крачки през клуба и двама от посетителите я зяпнаха, като минаваше покрай тях. Хвойна не им обърна внимание. Настигна Брайс по средата на дансинга и я хвана за лакътя. Усмихна й се — ярко като светлините около тях — и й заговори нещо, махвайки към сепарето, към клуба. Лицето на Брайс остана студено като камък. По-студено.
Разни ванири се запътваха към нея, но виждайки изражението й, не посмяваха да я поканят на танц.
— Е, ако е бясна на теб, аз ще съм й по-драг — провлачи мъжки глас до него.
На Хънт не му беше до любезности.
— Кажи ми, че си намерил нещо.
Принцът на валбарските елфи се облегна на ръба на сепарето, вперил поразителни сини очи в братовчедка си. Несъмнено се беше промъкнал дотук със сенките си, за да не го забележи Хънт.
— Нищо. Собственикът на „Гарвана“ ми се обади, че е дошла тук. Тръгна си доста разстроена от местопрестъплението, затова исках да се уверя, че е добре.
Хънт не можеше да оспори решението му. Затова си замълча.
Рун кимна към двете момичета, застанали неподвижно сред морето от танцуващи хора.
— Някога обичаше да танцува. Ако можеше, щеше да участва в балета като Хвойна.
Хънт не знаеше — тоест не беше обърнал внимание.
Подробности като тази бяха вметнати съвсем между другото в досието й.
— Защо се е отказала?
— Ще трябва да попиташ нея. Но след смъртта на Даника съвсем спря да танцува.
— И да пие, доколкото виждам.
Хънт погледна към чашата й с вода.
Рун проследи погледа му. Не изглеждаше учуден.
Хънт пийна от водата на Брайс и поклати глава. Значи все пак не беше купонджийка — просто позволяваше на света да си мисли най-лошото за нея.
Както той си беше помислил най-лошото за нея. Развъртя рамене — и крилете си заедно с тях, — продължавайки да я гледа на дансинга. Да, беше оплел конците. Сериозно.
Брайс надникна към сепарето и като видя елфа… Имаше ями в Ада, по-топли от погледа, който впи в Рун.
Хвойна също го погледна.
Брайс успя да направи една крачка към сепарето, преди клубът да избухне.
26
Аталар и Рун си говореха. Брайс тъкмо щеше да ги погне заради алфазаднишкото им закрилничество, което я задушаваше дори от разстояние. Бореше се да не се удави заради тежестта в душата, дръпнала я под онази позната до болка черна повърхност. Дори с тичане не можеше да се отърве от нея, да си спечели глътка въздух.
В следващия момент ушите й се продъниха, земята под краката й се разтвори, таванът започна да се сипе на едри късове, хората запищяха, захвърча кръв, мирис на страх изпълни въздуха, а тя се завъртя и скочи към Хвойна…
Пронизително, неспирно дрънчене нахлу в главата й.
Светът се беше килнал на една страна.
Или просто изглеждаше така, защото Брайс лежеше върху разбития под, осеян с отломки, шрапнели и разкъсани тела.
Не се изправи, остана с извит гръб върху Хвойна, която май крещеше.
Острото дрънчене не спираше. Заглушаваше всеки друг звук. Нещо течно с металически вкус обливаше устата й — кръв. Рухнала мазилка покриваше кожата й.
— Ставай.
Гласът на Хънт проряза дрънченето, писъците, виковете и силните му ръце я сграбчиха през раменете. Тя се замята в хватката му, пресягайки се към Хвойна.
Но Рун се появи отнякъде с окървавено слепоочие и помогна на приятелката й да се изправи…
Брайс я огледа от глава до пети: хоросан и прах, и нечия зелена кръв, но по тялото й нямаше нито драскотина, нито драскотина, нито драскотина.
Тя залитна назад към Хънт, който хвана по-здраво раменете й.
— Трябва да се махаме оттук. Веднага — говореше ангелът на Рун, нареждайки му като на обикновен войник. — Може да има още.
Хвойна се изтръгна от ръцете на Рун и изкрещя на Брайс:
— Побърка ли се?
Ушите на Брайс не спираха да свирят и явно мозъкът й изтичаше, защото не можеше да говори, не помнеше как да използва крайниците си.
Хвойна замахна. Брайс дори не усети удара по бузата си. Приятелката й ридаеше толкова силно, че тялото й всеки момент щеше да се разпадне.
— Аз направих Скока, Брайс! Преди две години! Ти не си! Напълно ли си полудяла!
Топла силна ръка се плъзна през корема й, задържайки я на крака. Хънт каза близо до ухото й:
— Хвойна, в шок е. Остави я.