Хвойна му се озъби:
— Ти не се бъркай!
Но хората наоколо плачеха, виеха, а от тавана още се сипеха отломки. Колоните лежаха като посечени дървета около тях. Хвойна като че ли ги забеляза, осъзна какво е станало.
Но нейното тяло, богове, тялото й отказваше да работи.
Хънт не възрази, когато Рун им даде някакъв адрес наблизо и им каза да го изчакат там. Беше по-близо от апартамента й, но Хънт така или иначе не знаеше дали Брайс би го пуснала там — а ако изпаднеше в шок и не успееше да отключи защитните заклинания… Е, Мика щеше да забоде главата му на портите на Комициума, ако Куинлан умреше, докато е под негова охрана.
Всъщност можеше да го направи и само защото не беше предусетил нападението.
Брайс като че ли не усещаше, че той я носи. Беше по-тежка, отколкото изглеждаше — бронзовата й кожа криеше повече мускули, отколкото бе предполагал.
Той намери указаната къща с бели колони на няколко пресечки от клуба и отключи зелената врата с ключа, който Рун му беше дал. В просторното фоайе се долавяше мирисът на още двама елфи, освен този на принца. Като включи осветлението, видя внушително стълбище, заприличало на военна зона, протрит дъбов паркет и кристален полилей, увиснал накриво.
Под него имаше маса за бирен пинг-понг, изрисувана красиво с гигантски елф, поглъщащ ангел.
Игнорирайки отявления знак на неприязън към расата му, Хънт продължи към всекидневната отляво на фоайето. До далечната стена на дългото помещение имаше лекьосан диван; той разположи Брайс на него и тръгна към също толкова изстрадалия бар до отсрещната стена. Вода — трябваше й вода.
В града не се бяха случвали атентати от години — от опита на Бригс. А Хънт усети мощта на бомбата, разляла се като опустошителна вълна през клуба, пръсвайки на парчета някогашния храм и посетителите му. Следователите щяха да установят каква точно е била, но.
Дори светкавиците му се бяха оказали недостатъчно бързи, за да възпрат разрухата, не че имаха някакъв шанс срещу бомба, и то в подобна засада. Беше унищожил доста по бойните полета и знаеше как да убива силата им със своята, как да разбие една смъртоносна вълна с друга, но това не беше дългобоен снаряд, изстрелян от танк.
Някой беше скрил бомбата в клуба и я беше детонирал от разстояние. Сещаше се за шепа хора, способни на такава атака, и Филип Бригс пак оглавяваше списъка му. Или последователите му — защото Бригс още беше в затвора „Адрестия". Но щеше да мисли за това по-късно, когато спреше да му се вие свят и светкавиците престанеха да пращят в кръвта му, алчни за отмъщение.
Сега насочи вниманието си към жената, която седеше на дивана и се взираше в нищото.
Зелената й рокля беше съдрана, кожата й беше покрита с хоросан на прах и нечия чужда кръв, а лицето й — мъртвешки бледо, с изключение на червеното петно на бузата й.
Хънт взе пакетче с ледени кубчета от фризера под бара и го уви в кърпа за съдове. Остави чашата с вода на съсипаната дървена масичка за кафе и й подаде леда.
— Добре те фрасна.
Кехлибарените й очи се вдигнаха бавно към него. В ушите й имаше засъхнала кръв.
Той се поразрови в окаяната кухня и шкафчето в банята и се върна с още кърпи и аптечка.
Коленичи на оръфания сив килим пред нея, прибирайки плътно крилете си, за да не бутне с тях празните бирени кенчета по масичката.
Докато чистеше кръвта от ушите й, Брайс продължаваше да се взира в нищото.
Хънт не владееше медмагия като вещиците, но имаше достатъчно лечебна сила, използвана по бойните полета, за да проникне в заострените й уши. Елфическият й слух беше превърнал експлозията в същински ужас, а човешката й кръв забавяше възстановяването й. За щастие, нямаше обилно кървене и трайни щети.
Започна с лявото ухо. Като приключи, забеляза, че коленете й са одрани и от плътта им стърчат парчета камък.
— Хвойна има шанс да получи главна роля — програчи накрая Брайс. — Никога не се е случвало на фавн. Летният сезон започва съвсем скоро; сега е дубльорка на главните актриси в две от постановките. Солистка е и в петте. Този сезон е изключително важен за нея. Ако получи травма, може да загуби всичко.
— Тя е направила Скока. Бързо ще се възстанови.
Хънт извади пинсети от аптечката.
— Въпреки това.
Брайс изсъска от болка, докато той вадеше внимателно парчета метал и камък от едното й коляно. Беше се стоварила тежко на земята. Дори когато бомбата избухна, Хънт видя движението й.
Хвърли се върху Хвойна, прикривайки я от ударната вълна.
— Сега ще пощипе — предупреди я, докато четеше смръщено етикета на шишето с лечителен разтвор. От най-скъпите. Учудваше се, че го намира, като се имаше предвид, че и принцът, и съквартирантите му бяха направили Скока. — Но поне няма да ти остане белег.