Тя сви рамене, загледана в големия изключен телевизор зад него.
Хънт обля крака й с разтвора и Брайс подскочи и изруга. Той стисна прасеца й достатъчно силно, за да го задържи на място.
— Предупредих те.
Тя въздъхна през стиснати зъби. Ръбът на късата й рокля се беше вдигнал още по-нагоре и Хънт си каза, че поглежда само за да провери за други рани, но…
Дебел тъмен белег прорязваше иначе гладкото й, обезпокоително съвършено бедро.
Хънт застина. Не го беше заличила.
И всеки път, когато я беше виждал да накуцва. Не беше заради глупавите й високи обувки. А заради това. Заради него. Заради грубите му бойни инстинкти да затвори раната й като на войник.
— Когато между краката ми коленичат мъже, Аталар — обади се тя, — обикновено не правят гримаси.
— Моля?
Но осмисли думите й в мига, в който осъзна, че още държи прасеца й, притиснал мазолестата си длан към копринената й кожа. Че наистина е коленичил между бедрата й и дори се е привел към тях, за да огледа белега й.
Отдръпна се назад и не успя да сдържи горещата вълна, която обля лицето му. Махна ръка от крака й.
— Извинявай — процеди.
Шеговитостта бързо я напусна и тя попита:
— Според теб кой взриви клуба?
Още чувстваше топлината на нежната й кожа върху дланта си.
— Нямам представа.
— Дали е свързано с това, че разследваме случая?
Очите й вече влажнееха от чувството за вина и Хънт знаеше, че мисли за тялото на прислужничката от храма.
Той поклати глава.
— Едва ли. Ако някой иска да ни спре, с куршум в главата е много по-сигурно, отколкото с бомба в цял клуб. Нищо чудно да е бил някой конкурент на собственика. Или членовете на „Керес", които още са на свобода и са решили да посеят малко суматоха в града.
— Мислиш ли, че и тук ще избухне война? — попита Брайс.
— Някои човеци я искат. Някои ванири — също. За да се отърват от човеците.
— Войната в Пангера е унищожителна — пророни тя. — Виждала съм кадри.
Тя го погледна с безгласен въпрос. Много страшно ли беше?
— Магия и машини. Лоша комбинация — отвърна сбито Хънт.
Думите му увиснаха помежду им.
— Искам да се прибера вкъщи — прошепна Брайс. Той съблече якето си и я загърна през раменете. Тялото й направо потъна в него. — Искам да сваля всичко това от себе си.
Тя посочи кръвта по голата си кожа.
— Добре.
Но входната врата се отвори. И чифт крака в ботуши влязоха във фоайето.
Хънт извади пистолета от кобура на бедрото си и се обърна натам. Рун се появи, следван от сенките си.
— Имам лоша новина — обяви принцът.
Искаше да се прибере вкъщи. Да се обади на Хвойна. Да се обади на майка си и Рандъл само за да чуе гласовете им. Да се обади на Фурия, за да я пита какво знае, въпреки че Фурия не отговаряше нито на обажданията, нито на съобщенията й. Искаше да се обади на Джесиба и да я накара да проучи какво е станало. Но най-много от всичко искаше да се прибере у дома и да се изкъпе.
Рун спря на сводестия вход към всекидневната с каменно изражение и опръскан с кръв.
Хънт прибра пистолета в кобура на бедрото си и седна на дивана до нея.
Рун отиде до бара и си наля чаша вода от чешмата. Движеше се сковано, обграден от сенките си. Накрая въздъхна и напрежението му се изпари заедно със сенките.
Хънт зададе въпроса вместо нея:
— Предполагам, става дума за атентата и отговорника за него?
Рун кимна и отпи глътка вода.
— Всичко сочи към човешките бунтовници. — Кръвта й се смръзна. Двамата с Хънт се спогледаха. Предположенията им се оказваха верни. — Скрили са взривна течност в сандък с вино, доставен неотдавна. И са оставили визитната си картичка отгоре. Логото им.
— Евентуална връзка с Филип Бригс? — попита Хънт.
— Бригс е зад решетките — отвърна Рун.
Деликатно описание на наказанието, което бунтовническият водач понасяше във ванирски ръце в затвора „Адрестия".
— Другите бунтовници от кереската му групировка обаче не са — обади се дрезгаво Брайс. — Даника щурмува лабораторията му. Въпреки че не я е убил той, пак излежава присъдата за терористичните си актове. Може да е наредил на някого от последователите си да взриви клуба.
Рун свъси вежди.
— Мислех, че групировката му се е разпаднала и членовете й са се пръснали по други фракции или са се върнали в Пангера. Но ето и най-лошата новина. До логото им на сандъка имало и друг печат. И моят, и твоят отряд решиха, че е полумесец, символът на града. Но аз прегледах кадрите от склада, преди бомбата да избухне. Печатът не се вижда особено ясно, но може да изобразява и извит рог.