Превод: „Не особено добре“.
Брайс изтръпна, но успя да откъсне погледа си от него и тръгна към кухнята. С всяка стъпка усещаше погледа на Конър върху себе си.
И може би полюшна бедра. Съвсем леко.
Даника наистина буташе парче пица в гърлото си и като я видя, ококори предупредително очи. Брайс разбра безгласната молба да си мълчи и просто кимна.
Наполовина изпита бутилка бира мокреше с капки конденз белия пластмасов плот, на който се беше облегнала Даника. Около яката на бялата й копринена блуза имаше петна пот. Плитката й провисваше през слабото й рамо и цветните кичури в нея изглеждаха необичайно убити. Дори светлата й кожа, обикновено руменееща от сила и здраве, беше станала пепелява.
Вярно, гадната светлина в кухнята — две почти угаснали кълба първосвет — не ласкаеше никого, но… Бира. Храна. Почтителното разстояние на глутницата. И празната умора в очите на приятелката й — да, нещо се беше прецакало жестоко на срещата.
Брайс отвори хладилника да си вземе бира. Всички членове на глутницата си имаха различни предпочитания и идваха на гости, когато им скимнеше, затова хладилникът беше претъпкан с всевъзможни бутилки, кенчета и кана с нещо, което й приличаше на… медовина? Сигурно беше на Бронсън.
Брайс си избра от напитката на Натали — мътна, богата на хмел бира с млечен вкус — и отвъртя капачката.
— Бригс?
— Официално освободен. Мика, Есенния крал и Оракула преровили всички държавни и местни закони, но не намерили начин да му затворят вратичката. Рун дори накарал Деклан да направи от неговите си компютърни проучвания, ама пак нищо. Сабин нареди на „Лунно острие“ и няколко войници от 33-ти да наблюдават Бригс тази нощ.
Всяка от глутниците имаше по една неработна нощ на седмица и тази седмица беше ред на глутницата „Дяволи" да почиват — безапелационно. В противен случай Даника несъмнено щеше да е по улиците и да следи всяко движение на Бригс.
— Е, значи сте на едно мнение — отбеляза Брайс. — Поне това е хубаво.
— Да, докато Бригс не взриви нещо или някого. — Даника поклати глава с отвращение. — Лайняна работа.
Брайс огледа внимателно лицето на приятелката си. Напрегнатите мускули около устата й, потта по врата й.
— Какво има?
— Нищо — отговори твърде бързо, за да й повярва Брайс.
— Нещо те гложди. Тази работа с Бригс не е дреболия, но ти винаги успяваш да се окопитиш. — Брайс присви клепачи насреща й. — Какво криеш от мен?
Очите на Даника проблеснаха.
— Нищо.
Тя отпи от бирата си.
Оставаше само едно обяснение.
— Сабин явно е била в стихията си днес.
Даника просто отхапа голямо парче пица. Брайс отпи две големи глътки от бирата си, докато Даника впиваше празен поглед в тюркоазените шкафове над плота, чиято боя се белеше по ръбовете. След като подъвка бавно хрупкавото тесто и сиренето, приятелката й подхвана с пълна уста:
— Сабин ме хвана натясно след срещата. В коридора пред кабинета на Мика. За да могат всички да чуят как ми съобщава, че двама студенти от университета били убити до Храма на Луна миналата седмица, когато спря токът. По време на мое дежурство. В моя район. По моя вина.
Брайс изтръпна.
— И научаваш след цяла седмица?
— Аха.
— Кой ги е убил?
По Стария площад вечно щъкаха студенти от университета и вечно се забъркваха в бели. Макар и бивши възпитанички на същия университет, Брайс и Даника често мрънкаха, че няма висока до небето електрическа ограда, която да държи пакостливите младоци в тяхната си част на града. Поне колкото да не повръщат и пикаят по Стария площад от петък вечерта до неделя сутринта.
Даника отпи още глътка бира.
— Нямам представа кой ги е убил. — Тя потрепери и карамелените й очи помръкнаха. — По мириса им се познавало, че са човеци, но били нужни двайсет минути да ги идентифицират. Били разкъсани на парчета и си личало, че части от тях са изядени.
Брайс се опита да не си представя картината.
— Уточнили ли са мотив?
— И това не знам. Но Сабин изрази на всеослушание мнението си за касапници на публични места по време на мое дежурство.
— А примът какво каза? — попита Брайс.
— Нищо — отвърна Даника. — Старчокът заспа на срещата, а Сабин нарочно не го събуди, преди да ме приклещи в ъгъла.
Всички знаеха, че ще е скоро — че само след година-две настоящият прим на вълците, почти на четиристотин години, ще отплава по Истрос към Костения квартал за вечния си сън. И черната лодка със сигурност нямаше да се обърне по време на последния му ритуал — нямаше да даде душата му на реката, както се случваше с недостойните. Примът щеше да влезе с почести в света на Подземния крал, мъглите на бреговете му да се разгърнат за него… И тогава Сабин щеше да се възкачи на неговото място.