Боговете да са им на помощ, помисли си Брайс.
— Знаеш, че не си виновна ти, нали? — попита тя, отваряйки картонените кутии на двете най-близки пици.
Едната беше с наденица, пеперони и кюфтенца, а в другата имаше пушени меса и миризливи сирена — несъмнено изборът на Бронсън.
— Знам — прошепна Даника и пресуши бутилката си.
Остави я в мивката и отвори хладилника за нова. Всички мускули в атлетичното й тяло изглеждаха обтегнати почти до скъсване. Тя затръшна вратата на хладилника и се облегна на нея. Без да погледне Брайс в очите, пророни:
— Онази нощ бях на три пресечки оттам. Три. А нито чух, нито видях, нито усетих, че ги разкъсват.
Брайс осъзна, че в съседната стая се е възцарила съмнителна тишина. Острият слух и при хората, и при вълците водеше до непрекъснато подслушване, сякаш това умение ги упълномощаваше да го правят.
По-късно щяха да довършат разговора си. Брайс отвори останалите кутии с пица и огледа кулинарния пейзаж.
— Няма ли да ги избавиш от мъките и да им дадеш да хапнат, преди да си излапала всичко?
Бе имала удоволствието да гледа как Даника изяжда три големи пици наведнъж. В такова настроение приятелката й като нищо щеше да счупи собствения си рекорд и да погълне четири.
— Моля те, дай ни да ядем — примоли й се с дълбок гърлен глас Бронсън от другата стая.
Даника глътна от бирата си.
— Елате да си вземете храната, мелези.
Вълците нахлуха в кухнята.
В бесния си глад залепиха Брайс за задната стена, принуждавайки я да смачка с гърба си календара, окачен там.
По дяволите, обичаше този календар: „Най-сексапилните ергени на Лунния град: нудистко издание“. Този месец беше посветен на най-красивия демонак, когото беше виждала някога, вдигнал крак на едно столче, скривайки част от голото си тяло. Тя заглади новите гънки по загорялата му кожа, изваяни мускули и извити рога и се обърна намръщено към вълците.
На една крачка от нея Даника стоеше сред глутницата си като камък в река. Тя се подсмихна на Брайс.
— Някакво развитие в търсенето на Рога?
— Не.
— Джесиба сигурно е много щастлива.
Брайс направи гримаса.
— Прелива от щастие.
Още след първите две минути, като се видяха този следобед, магьосницата заплаши да я превърне в магаре, а после отпраши нанякъде в колата си с личен шофьор. Сигурно да изпълнява някоя поръчка на Подземния крал.
Даника се ухили.
— Тази вечер нямаше ли среща с онзи… както там се казваше?
Въпросът прокънтя в главата на Брайс.
— Мамка му! Мамка му! Да. — Погледна към стенния часовник. — След един час.
Конър, който си беше придърпал цяла кутия пица, се вдърви. Беше изразил неодобрението си относно богаташчето, с което Брайс излизаше, още след първата им среща преди два месеца. Брайс пък му натърти, че не дава и пукната пара за мнението му относно личния й живот.
Конър развъртя демонстративно широките си рамене и тръгна към вратата, а Брайс впи поглед в мускулестия му гръб. Даника свъси вежди. Нищо не й убягваше.
— Трябва да се обличам — каза нацупено Брайс. — И много добре знаеш, че името му е Рийд.
Даника й отвърна с вълча усмивка.
— Рийд е глупаво име — отбеляза.
— Първо на първо, Рийд е секси име. И второ на второ, Рийд е секси.
Боговете да са й на помощ, Рийд Реднър беше адски секси. Макар че самият секс с него беше обикновен. Стандартен. Получаваше се, но й се налагаше много да се труди. И не по начина, по който й харесваше да се труди. С него беше „забави темпото“, „вкарай това тук“, „хайде да сменим позата“. Но бяха спали заедно само два пъти. И все си повтаряше, че понякога е нужно време да намериш правилния ритъм с новия си партньор. Макар че…
Даника просто го каза на глас:
— Ако пак си вземе телефона да провери кой му е писал секунди след като си е извадил оная работа от теб, моля те, прояви достатъчно самоуважение и го изритай в топките, а после се прибери у дома.
— По дяволите, Даника! — изсъска Брайс. — Кажи го малко по-силно, мамка му.
Вълците се бяха умълчали. Дори бяха спрели да мляскат. Сега продължиха с един децибел над обичайното.
— Поне има добра работа — оправда го Брайс пред Даника, която скръсти фините си ръце, криещи неземна, страховита сила, и я изгледа изпитателно, сякаш натъртваше без думи: „Да, само дето тате му я е дал". Брайс побърза да добави: — И поне не е някой психясал егоманиак, който да очаква от мен тридневен секс маратон, а после да ме нарече своя другарка, да ме заключи в къщата си и повече никога да не ме пусне.