Затова и Рийд — представител на човешката раса със задоволителни способности в кревата — беше идеален за нея.
— Добре ще ти се отрази един тридневен секс маратон — подхвърли Даника.
— Нали се сещаш, че ти си виновна?
Даника махна с ръка.
— Да, да. Първата ми и последна грешка: че ви сватосах.
Даника познаваше Рийд покрай почасовата си работа като охранител във фирмата на баща му — огромна човешка магитех компания с офиси в Централния бизнес район. Даника твърдеше, че работата била толкова скучна, че дори не й се обяснявало какво точно прави, но пък плащали добре. И нещо повече — беше си я избрала сама. За разлика от другия й живот. Между патрулите и задълженията си към Помощната гвардия Даника често се подвизаваше във високия небостъргач — където можеше да се преструва, че има шанс за нормален живот. Беше нечувано член на Помощната гвардия да е имал втора работа — особено алфа като нея, — но Даника успяваше да съчетае двете.
Пък и хубавото беше, че в последно време всички искаха да се докопат до „Реднър Индъстрис". Дори Мика Домитус инвестираше стабилно в иновативните експерименти на компанията. В това нямаше нищо необичайно, защото губернаторът инвестираше в какво ли не, от технологии до лозя и училища, но тъй като Мика присъстваше в неизменния черен списък на Сабин, Даника се радваше на възможността да дразни майка си, работейки за човешка компания, подкрепяна от него, дори повече, отколкото на свободната си воля и тлъстата заплата.
Даника и Рийд се бяха срещнали на една презентация преди няколко месеца — точно когато Брайс си нямаше приятел и постоянно мрънкаше заради това. Даника му беше дала номера на Брайс в отчаян опит да спаси здравия си разум.
Брайс приглади с длан роклята си.
— Трябва да се преоблека. Остави ми едно парче.
— Нали уж отиваш на вечеря?
Брайс направи физиономия.
— Аха. В един от ония прехвалени ресторанти, където наричат вечеря бисквитка с мус от сьомга.
Даника потрепери.
— В такъв случай задължително се наяж преди това.
— Едно парче за мен — напомни й Брайс, сочейки я с пръст. — Не забравяй да ми оставиш едно парче.
Надникна за последно към единствената оцеляла кутия и излезе от кухнята.
Всички членове на глутницата без Зелда вече бяха в човешки облик, с кутии с пица върху краката или отворени върху износения син килим. Бронсън пиеше от керамичната кана с медовина, приковал кафяви очи във вечерните новини. Тъкмо започваше репортажът за освобождаването на Бригс — придружен със зърнест видеоматериал, на който се виждаше как го извеждат от затвора по бял комбинезон. Някой веднага грабна дистанционното и превключи на документален филм за делтата на Черната река.
Докато Брайс ги подминаваше на път към вратата на стаята си в отсрещния край на всекидневната, Натали й се ухили самодоволно. Да, дълго време щяха да й подхвърлят намеци за креватните умения на Рийд. А Натали със сигурност щеше да обърне нещата към способностите на Брайс.
— Дума да не си казала — предупреди я Брайс.
Натали стисна устни, сякаш едвам сдържаше злорадия си вой. Лъскавата й черна коса почти трепереше от усилието да потисне смеха си, а ониксовите й очи направо горяха.
Брайс умишлено игнорира тежкия златист поглед на Конър, който я следваше през всекидневната.
Вълци! Проклетите вълци вечно си бутаха муцуните в нейните работи.
Никой не можеше да ги сбърка с човеци, колкото и да си приличаха на външен вид. Бяха твърде високи, твърде мускулести — и само хищник можеше да стои толкова неподвижно. Дори премерените ловки движения, с които ядяха пицата, напомняха какво бяха способни да сторят на всеки, изпречил се на пътя им.
Брайс внимателно прескочи изпружените дълги крака на Зак и снежнобялата опашка на Зелда, която лежеше на пода до брат си. Двамата бели вълци близнаци, стройни и тъмнокоси в човешката си форма, бяха страховити във вълчата. Навсякъде с ужас ги наричаха Призраците.
Затова Брайс много, много внимаваше да не настъпи пухкавата опашка на Зелда.
Поне Торн, обърнал назад козирката на шапката си с логото на отбора по сънбол, й се усмихна състрадателно от полуизгнилото кожено кресло до телевизора. Единствено той от всички в апартамента разбираше колко досадно може да е вмешателството на глутницата. И единствено него го беше грижа за настроенията на Даника. И жестокостта на Сабин.