Беше почти невъзможно алфа като Даника да забележи омега като Торн. Не че той самият дори бе загатвал за подобно нещо. Но Брайс усещаше гравитационното привличане, когато Даника и Торн бяха в една стая заедно — приличаха на две звезди, въртящи се в орбита една около друга.
За щастие, Брайс успя да стигне до стаята си, без да чуе коментари относно мъжеството на гаджето си, и затръшна вратата след себе си достатъчно силно, че да ги прати на майната им.
Направи едва три стъпки към продънения си зелен скрин, преди из апартамента да проехти гръмък смях. Но само секунда по-късно смехът секна, заглушен от свирепо, не съвсем човешко изръмжаване. Дълбоко, грохотно и смъртоносно.
Не ръмженето на Даника, което звучеше като смъртта — тихо, хрипливо и студено. Това беше ръмженето на Конър. Изпълнено с огън, ярост и чувство.
Брайс отми под душа прахоляка и мръсотията, които усещаше по тялото си винаги когато извървеше петнайсетте пресечки между апартамента им и тясната сграда от пясъчник, където се помещаваше антиквариат „Грифон".
С няколко стратегически поставени фиби заличи обичайната безжизненост, която обземаше гъстата й виненочервена коса в края на деня, и набързо нанесе нов слой спирала за мигли, за да освежи кехлибарените си очи. Подготовката от душа до нахлузването на черните обувки с токове й отне точно двайсет минути.
Доказателство, осъзна Брайс, че изобщо не я беше грижа за предстоящата среща. Та тя отделяше по цял час за прическата и грима си всяка сутрин преди работа. И то без трийсетминутния престой в банята, където се изкъпваше, бръснеше и намазваше с лосион. А сега — само двайсет минути. За вечеря в „Перла и роза".
Да, Даника имаше право. Брайс знаеше, че кучката гледа часовника и по всяка вероятност ще я попита дали краткото време за подготовка отговаря на жалките минути, които Рийд издържа в леглото.
Брайс надникна ядно към вратата на уютната си спалня, отвъд която седяха вълците, после огледа тихото убежище около себе си. Всички стени бяха украсени с плакати от легендарни спектакли на Балета на Лунния град. Някога си се беше представяла на сцената сред грациозните ванири — как се вихри действие след действие или пък разплаква публиката с драматичната смърт на героинята си. Някога си бе въобразявала, че биха приели получовек на онази сцена.
Колкото и пъти да й повтаряха, че тялото й било „неподходящо" за балет, Брайс не изостави любовта си към танците. С все същия бурен възторг гледаше танцовите представления на живо, посещаваше курсове за аматьори след работа и следеше развитието на танцьорите от балета, както Конър, Итън и Торн следяха любимите си отбори. Нищо не можеше да помрачи копнежа й по въодушевлението, което изпитваше винаги когато танцуваше, било то на курсовете, в нощния клуб или дори на проклетата улица.
Хвойна поне не се даде на предразсъдъците. Вместо това реши да вложи всичко от себе си, да докаже, че един фавн може да отхвърли общоприетото и да изгрее на сцена, създадена за елфи, нимфи и силфи — и да ги засенчи. И Хвойна го постигна.
Брайс въздъхна. Трябваше да тръгва. Пътят до „Перла и роза" беше двайсет минути пеша, а с тези токчета щеше да й отнеме двайсет и пет. Нямаше смисъл да хваща такси по време на хаоса и задръстванията покрай Стария площад в четвъртък вечер, защото колата просто щеше да си седи на едно място.
Сложи си кръгли перлени обици с вялата надежда да придадат по-изискан вид на роклята й, която мнозина биха сметнали за леко скандална. Но все пак Брайс беше на двайсет и три и не виждаше защо да не се порадва на пищните си извивки. Завъртя се с усмивка пред високото огледало, облегнато на стената, любувайки се на златистите си крака, приятната линия на дупето си в тясната сива рокля и няколкото букви от още болящата я нова татуировка, показали се над дълбоко изрязания гръб, после влезе във всекидневната.
Вещерският кикот на Даника проехтя над научнопопулярния филм, който гледаха вълците.
— Обзалагам се на петдесет сребърни знака, че охраната няма да те пусне в тоя вид.
Другите от глутницата се закискаха, а Брайс показа среден пръст на приятелката си.
— Съжалявам, ако ти създавам комплекси заради кльощавия ти задник.
Торн се изсмя гръмко.
— Да, но поне компенсира с приветлив характер.
Брайс се подсмихна на чаровния омега.
— Това сигурно обяснява защо аз отивам на среща, а тя не е излизала с момче от… колко време мина? Три години?
Торн й смигна и плъзна сини очи към нацупеното лице на Даника.
— Сигурно.
Даника се пльосна в стола си и вдигна боси крака върху масичката за кафе. Всичките й нокти бяха лакирани в различен цвят.