Хънт изръмжа.
— Някога сте искали да живеете тук. Какво се е променило?
Аидас се засмя.
— Безкрайно се забавляваме с историите, които астерите са ви измислили. — Той се усмихна на Брайс. — Как е възможно да ослепиш Оракул?
Брайс пребледня. Хънт се учуди, че демонският принц знае за срещата й с Оракула.
— Защо й е на котка да посещава Оракул? — парира веднага тя.
— Пак се връщаме към това, значи. — Аидас пъхна ръце в джобовете си. — Не знаех каква форма би предпочела като зряла жена. — Той се подсмихна към Хънт. — Но ако желаеш, вече ще ти се явявам в такъв облик, Брайс Куинлан.
— Най-добре изобщо не се явявай — каза Хънт на принца.
Брайс стисна ръката му и той я настъпи достатъчно силно, че да го пусне.
Аидас се засмя.
— Стана прекалено студено за вас. Трябва да си вървя.
— Моля те — възпря го Брайс. — Просто ми кажи, ако знаеш какво е убило Даника. Моля те.
Той се засмя тихо.
— Проучете случая отново. Открийте пропуснатото.
Принцът започна да избледнява, сякаш наистина провеждаха телефонно обаждане и връзката се разпадаше.
— Аидас! — скочи Брайс към ръба на защитния им кръг. Хънт почти се пресегна да я хване. Тялото на Аидас вече потъваше в тъмнина. — Благодаря ти за онзи ден.
Принцът на Пропастта се задържа в техния свят, колкото да отвърне:
— Направи Скока, Брайс Куинлан. — Образът му отново замъждука. — И след това ме намери.
Вече почти изчезваше, когато добави с думи като призраци в сумрака на стаята:
— Оракула не видя. Но аз видях.
После се изпари. Тишината запулсира, а скрежът започна да се топи.
Хънт се завъртя към Брайс.
— Първо — процеди през зъби той, — да ти го начукам заради тази изненада.
Тя потри длани, за да ги сгрее.
— Нямаше да ми позволиш да призова Аидас, ако ти бях казала.
— Защото е цяло чудо, че не сме мъртви! — Той я изгледа смаяно. — Полудя ли?
— Знаех, че не би ме наранил. Нито някого, който е с мен.
— Ще ми споделиш ли как си срещнала Аидас на тринайсет?
— Ами… казах ти в какви отношения се разделихме с баща ми след посещението ми при Оракула. — Гневът му поутихна заради болката по лицето й. — След това, докато ридаех на пейка в парка пред храма, една бяла котка дойде при мен. Имаше неестествено сини очи. Още преди да проговори, знаех, че не е обикновена котка, нито дори метаморф.
— Кой го е призовал тогава?
— Не знам. Джесиба ми е казвала, че принцовете могат да се промъкват през пролуки и в двете пукнатини, приемайки облика на обикновени животни. Но после остават в тази форма и губят всичките си сили, освен способността да говорят. И могат да се задържат само по няколко часа в нашия свят.
По сивите му криле пробяга тръпка.
— Какво ти каза Аидас?
— Попита ме: „Как е възможно да ослепиш Оракул?“. А аз му отговорих: „Защо й е на котка да посещава Оракул?". Чул писъците на влизане в храма. И явно му е станало интересно. Каза ми да спра да плача. Че така само съм щяла да удовлетворя онези, които са ми навредили. Че не бива да им дарявам тъгата си.
— Защо е ходил принцът на Пропастта при Оракула?
— Така и не ми каза. Но остана с мен, докато не събрах кураж да се върна в къщата на баща ми. А докато се сетя да му благодаря, вече си беше тръгнал.
— Странно.
И… добре де, сега разбираше защо го бе призовала без страх, щом е постъпил така с нея в миналото.
— Може би заради котешкия облик му е станало любопитно коя съм.
— И очевидно си му липсвала.
Подвеждащ въпрос.
— Очевидно — отговори уклончиво тя. — Само дето не ни каза почти нищо ценно.
Тя отправи умислен поглед към празния кръг пред тях и извади телефона от джоба си. Хънт успя да види чий номер набира. Деклан Емет.
— Здрасти, Бри.
Около него ехтеше музика и гръмък мъжки смях.
Брайс не си губи времето с любезности.
— Посъветваха ни да проучим случая отново и това вероятно означава да направим нови анализи на жертвите и местопрестъплението отпреди няколко години. Сещаш ли се какво бихме могли да преразгледаме?
От другата страна на линията се чу как Рун попита „Брайс ли е?“. Деклан не му отговори.
— Определено бих направил мирисна диагностика. Ще ви трябват дрехи на жертвите.
Брайс отвърна:
— Сигурно са направили такава преди две години.
— Обикновена или мимирска?
— Каква е разликата?
— Мимирската е по-надеждна. И е относително нов метод.
Брайс погледна Хънт и той поклати бавно глава. Тя каза тихо в телефона: