Още от незапомнени времена, когато ванирите изпълзели от Северната пукнатина и превзели Мидгард — събитие, което историците наричаха Появата, — бягството беше най-сигурният начин за спасение, ако някой ванир решеше да те превърне в храна. Разбира се, ако нямаш пистолет, бомби или някое от ужасяващите неща, които хора като Филип Бригс създаваха, за да убиват дори почти безсмъртни, бързо възстановяващи се същества.
Брайс често се питаше каква ли е била планетата им, преди да я превземат твари от толкова различни светове, всичките далеч по-развити и по-цивилизовани от този, когато я обитавали само човеци и обикновени животни. Сега дори календарната им система се изграждаше около Появата и периодите преди и след нея: ч.е. и в.е. — Човешка ера и Ванирска ера.
Рийд вдигна тъмни вежди към почти празната бутилка вино.
— Добър избор.
Четирийсет и пет минути. Без да се обади или да пише, че ще закъснее.
Брайс стисна зъби.
— Нещо неочаквано е изникнало в работата?
Рийд сви рамене, оглеждайки ресторанта за големци, с които да си хортува. Тъй като беше синче на мъжа, чието име беше изписано с петметрови букви на три сгради в Централния бизнес район, хората обикновено се редяха на опашка да си приказват с него.
— Някои от малаките са неспокойни заради пангерски конфликт. Искаха да ги уверим, че инвестициите им са в безопасност. Конферентният разговор се проточи.
Пангерският конфликт — сблъсъкът, който Бригс така пламенно държеше да доведе и по тези земи. Виното, замаяло главата й, образува мазен вир в стомаха й.
— Ангелите смятат, че войната може да стигне дотук?
Тъй като не видя никой интересен в ресторанта, Рийд отвори коженото меню.
— Не. Астерите не биха го позволили.
— Точно те са позволили да се случи там.
Устните му се извиха надолу.
— Това е сложен въпрос, Брайс.
Отвъд Халдренско море прииждаха все мрачни вести: човеците от съпротивата предпочитаха да измрат до един, отколкото да се подчинят на астерите и управлението на „избрания“ Сенат. Войната бушуваше от четирийсет години в просторните земи на Пангера — рушеше градове и пълзеше бавно към бурното море. Ако конфликтът го прекосеше, Лунният град, разположен по югоизточното крайбрежие на Валбара — по средата на полуостров, наречен Ръката заради формата на безплодното, вдадено във водите хълмисто парче земя, — щеше да е един от първите по пътя му.
Фурия отказваше да сподели какво е видяла там. Какво е правила. На чия страна се е била. Повечето ванири далеч не се радваха на съпротивата срещу властта им, наложена преди петнайсет хиляди години.
Повечето човеци също не се радваха на петнайсетте хиляди години, в които живееха почти като роби и служеха за плячка, храна и разврат, въпреки че през последните векове Имперският сенат им беше отредил известни права — с одобрението на астерите, разбира се. Това не променяше факта, че всеки, прекрачил наложените от тях граници, биваше захвърлян обратно в началото и превърнат в роб на Републиката.
Но истински роби се срещаха главно в Пангера. Неколцина живееха и в Лунния град, сред ангелите воини в 33-ти, личния легион на губернатора, и китките им бяха белязани с робска татуировка, съдържаща буквите SPQM. Въпреки това обикновено се сливаха с тълпата.
Лунният град, макар и средище на богати задници, все още събираше на едно място различни класи и раси. И беше едно от малкото места, където човеците не бяха осъдени на доживотен къртовски труд. Не че имаха кой знае колко други права.
Една тъмнокоса синеока елфка привлече случайно погледа на Брайс. Ако се съдеше по жиголото, с което седеше на маса, вероятно беше от аристокрацията.
Брайс не можеше да реши кого мрази повече: крилатите малаки или елфите. Вероятно елфите, чиито завидни магически способности и грациозност им вдъхваха самочувствие, че могат да правят каквото си поискат с когото си поискат. Черта, която споделяха с още мнозина от Дома на небеса и дихания: наперените ангели, високомерните силфи и избухливите стихии.
Дом на нагляри и духачи, наричаше ги Даника. Но сигурно собствената й принадлежност към Дома на пръст и кръв влияеше донякъде на мнението й — особено като се имаше предвид отколешната вражда между метаморфи и елфи.