Котката килна глава. За да довършим започнатото.
53
На сутринта още валеше и Брайс го прие като поличба.
Очертаваше се кофти ден. Също толкова кофти, колкото предишната вечер.
Сиринкс отказа да излезе изпод завивките, въпреки че Брайс му обеща закуска преди разходката, и докато успее да го извлече на улицата — под зоркия поглед на Хънт от прозорците, — дъждът вече беше преминал от приятен ръмеж в същински потоп.
Една дебела жаба клечеше отстрани на входа, под малкия навес, очаквайки някой дребен злочест ванир да прелети наблизо. Изгледа Брайс и Сиринкс, като преджапаха през локвите по тротоара отпред, спечелвайки си предупредително съскане от химерата, и се намърда по-близо до стената на сградата.
— Психопат — измърмори Брайс под барабаненето на пороя по качулката на дъждобрана си.
Усещаше лепкавия поглед на жабата по гърба си, докато се отдалечаваха. Макар и с размерите на юмрук, съществата намираха начини да бъдат същинска напаст. Особено за всички видове феи. Лехаба, въпреки че не напускаше библиотеката, ги ненавиждаше и се боеше от тях.
Тъмносиният й дъждобран не успя да предпази задълго черния й клин и бялата тениска. Сякаш дъждът не валеше, а извираше откъм земята. В зелените й гумени ботуши се събраха локви и краката й вече жвакаха с всяка стъпка под шибащия дъжд, докато палмите се люлееха и съскаха над нея.
Най-дъждовната пролет, отчитана някога, бяха обявили миналата вечер по новините. Напълно съгласна беше.
Жабата още стоеше до входа, като се върнаха — Сиринкс изпълни за рекордно време сутрешната си програма, — и Брайс съвсем целенасочено скочи в една локва, за да я оплиска с дъждовна вода.
Жабата й се оплези и се затътри лениво нанякъде.
Хънт стоеше до печката и май пържеше бекон. Надникна през рамо към нея, докато Брайс събличаше дъждобрана си, измокряйки целия под.
— Гладна ли си?
— Не.
Той присви очи.
— Трябва да хапнеш нещо, преди да тръгнем.
Тя махна небрежно с ръка и отиде да сипе храна в паничката на Сиринкс.
Като се изправи, Хънт тикна пред нея чиния с бекон, яйца и дебела препечена филийка.
— През последната седмица само те гледам как чоплиш храната си — упрекна я той. — Това не може да продължава.
Брайс врътна очи.
— Не ми харесва мъж да ми казва кога да ям.
— А как ти звучи приятел да ти казва, че си имала разбираемо тежка нощ и ставаш зла, когато си гладна?
Брайс се намръщи. Хънт продължаваше да държи чинията пред нея.
— Съвсем нормално е да си напрегната — коментира той.
И кимна към хартиената торба, която беше оставила до вратата — дрехите на Даника, сгънати и готови за анализ. Преди трийсетина минути дочу Хънт да се обажда на Виктория с молба да се снабди с мимирската диагностика на елфите. Тя отговори, че Деклан вече й я е изпратил.
— Не съм напрегната. Това са просто дрехи — каза Брайс. Той я изгледа съмнително и Брайс изръмжа: — Не съм. Ако ще да ги затрият някъде.
— Тогава яж.
— Не обичам яйца.
Ъгълчетата на устата му се вирнаха в усмивка.
— Пред очите ми си изяла поне трийсет.
Погледите им се срещнаха за един дълъг момент.
— И кой те е учил да готвиш? — попита Брайс.
Защото определено готвеше по-добре от нея. Окаяната вечеря, която му стъкми снощи, беше доказателство.
— Сам се научих. Полезно умение е за всеки войник. Прави те любимец във всеки легионерски лагер. Пък и съм живял два века. Би било грехота да не съм се научил да готвя толкова време. — Той пак тикна чинията под носа й. — Яж, Куинлан. Няма да допусна да затрият дрехите.
Хрумна й да хвърли чинията в лицето му, но накрая я взе и се пльосна на стола в единия край на трапезната маса. Сиринкс дотича до нея, надничайки с очакване към бекона.
След секунда на масата се появи и чаша кафе. Сметаната още се въртеше в спирала в черната течност.
Хънт се подсмихна.
— Не бива да излизаш без нужните провизии.
Брайс му показа среден пръст, взе телефона му от масата и нащрака няколко снимки: закуската, кафето, глупаво ухиленото му лице, Сиринкс, седнал до нея, и собствената й ядосана гримаса. Въпреки това изпи кафето.
Като тръгна към мивката да остави празната чаша, докато Хънт довършваше закуската си на масата, осъзна, че стъпките й не са били по-леки от доста време насам.
— И да не ги загубите — предупреди Хънт Виктория, която преглеждаше дрехите в торбата върху бюрото си.
Таласъмката вдигна поглед от избелялата сива тениска с щампа на виеща, загърната в роба фигура. „Баншитата".