Сиринкс дойде да провери какво се случва, подуши окървавените дрехи и се излегна на гумената постелка с глава върху предните си лапи.
Хънт продължаваше да не отчита присъствието й.
Но дишането му ставаше по-дълбоко. По-спокойно.
Необяснимо дори за себе си, Брайс грабна шампоана и лавандуловия сапун от поставката, вградена в плочките. И коленичи пред него.
— Ще те почистя — каза му тихо. — Ако позволиш.
Той кимна леко, но съкрушително отчетливо. Сякаш още нямаше сили за думи.
Брайс сипа шампоан в шепата си и го завтрива с пръсти в косата му. Изми нежно гъстите му тежки кичури и наклони главата му назад, за да ги изплакне. Очите му най-сетне се вдигнаха към нейните. Срещнаха погледа й, докато струята вода обливаше главата му.
— Изглеждаш точно както аз се чувствам — прошепна му тя през стегнато гърло. — Всеки ден.
Той само мигна, единственият знак, че я е чул.
Брайс извади ръце от косата му и взе сапуна. Хънт беше гол, осъзна внезапно, незнайно как забравила тази подробност. Чисто гол. Без да си позволи да се замисля над това, се зае да сапунисва врата му, мощните му рамене, мускулестите му ръце.
— Долната половина ще оставя на теб — обяви с пламнало лице.
Той просто я наблюдаваше с първична откритост. С поглед, по-интимен от допира на устните му по шията й. Сякаш виждаше до дъното на душата й — виждаше миналото, настоящето и бъдещето й.
Тя изми доколкото можа горната част на тялото му.
— Не мога да почистя крилете ти, като си седнал до стената.
Хънт се изправи на крака с едно могъщо ловко движение.
Брайс извърна очи от онова, което новата му поза разкри пред полезрението й. Внушителното нещо, което той или не съзнаваше, че е изложил пред погледа й, или не го интересуваше.
Тогава и тя нямаше да му обръща внимание. Изправи се и го завъртя внимателно. Не си позволи да се възхищава и на гледката откъм гърба му. На изваяните му съвършени форми.
Задникът ти е перфектен, беше й казал.
Твоят също, вече можеше да засвидетелства и тя.
Насапуниса крилете му, по-тъмно сиви заради мокрите пера.
Толкова се извисяваше над нея, че й се наложи да се надигне на пръсти, за да достигне върховете им. Хънт опря ръце на стената и провеси глава между раменете си, а тя продължи да го мие мълчаливо. Нужна му беше почивка и утехата на забравата. Затова Брайс изплакна сапуна, уверявайки се, че всяко едно перо е добре почистено, и се пресегна покрай него да спре душа.
Единственият звук в запарената баня остана шуртенето на стичащата се в канала вода.
Брайс взе една кърпа и старателно задържа очите си вдигнати, когато Хънт се обърна с лице към нея. Загърна го през ханша, после дръпна още една кърпа от лоста пред душкабината и забърса бронзовата му кожа. Подсуши нежно крилете му. Накрая и косата му.
— Хайде — прошепна. — В леглото.
Изражението му се напрегна леко, но не възрази, когато Брайс го изтегли от душа, ръсейки вода от подгизналите си дрехи и коса. Нито когато го поведе към спалнята и скрина, където бяха нещата му.
Тя извади чифт черни боксерки, наведе се и разтегна с ръце ластика им, приковавайки очи в пода.
— Стъпвай вътре.
Хънт се подчини и вкара първо единия крак, после и другия. Тя се изправи, плъзвайки боксерките нагоре по изваяните му бедра, и пусна ластика с тихо шляп. Взе една бяла тениска от друго чекмедже, огледа смръщено странните прорези по гърба й, предвидени за крилете му, и я върна на мястото й.
— Явно ще си по гащи — обяви, отгърна завивката, която Хънт всяка сутрин старателно изпъваше върху леглото си, и потупа матрака. — Време е да поспиш.
Той пак й се подчини и се плъзна между чаршафите с тих стон.
Брайс изгаси лампата в банята, за да не свети в стаята му, и се върна при него. Хънт продължаваше да се взира в нея. Тя си позволи да отмести влажната коса от челото му, докосвайки с пръсти омразната татуировка. Той затвори очи.
— Толкова се притесних за теб — прошепна му, докато галеше косата му. — И…
Не можа да довърши изречението си. Затова понечи да си тръгне, за да се преоблече в сухи дрехи и също да опита да поспи.
Но топла силна ръка хвана китката й. И я спря.
Тя погледна назад. Хънт още се взираше в нея.
— Какво?
Той подръпна леко китката й и Брайс го разбра и без думи.
Остани.
Гърдите й се свиха болезнено.
— Добре. — Тя си пое дъх. — Разбира се.