Тъй като родителите на Брайс бяха от два различни Дома, тя бе принудена да положи клетва за вярност към Дома на пръст и кръв, за да получи официално гражданския ранг, придобит от баща й. Това беше цената, която й се наложи да плати за желаното обществено положение: той беше готов да подаде и молба за пълно гражданство, но това би я задължило да се причисли към Дома на небеса и дихания. Брайс ненавиждаше копелето, задето я бе накарало да избира, но дори майка й бе осъзнала, че ползите надхвърлят недостатъците.
Не че и Домът на пръст и кръв предлагаше особени преимущества и закрила на човеците. Със сигурност не и на младия мъж, когото елфката си беше довела.
Красивото русо момче едва ли беше на повече от двайсет — вероятно на една десета от възрастта на елфическата си приятелка. Бронзовата кожа на китките му не носеше четирите букви на робската татуировка. Значи явно я придружаваше по своя воля — или заради нещо, което тя му предлагаше: секс, пари, влияние. Но в такъв случай беше сключил наивна сделка. Елфката щеше да го използва, докато не й омръзнеше или не остарееше твърде много за вкуса й, а после щеше да го изрита на улицата, още точещ лиги по елфическите й богатства.
Брайс кимна на аристократката, която оголи неестествено бели зъби в отговор на дързостта й. Беше красива — но това важеше за почти всички елфи.
Като върна очи към Рийд, той я гледаше с гримаса върху изписаните си черти. Накрая поклати глава — заради нейното поведение, а не заради това на елфката — и продължи да чете менюто.
Брайс пък продължи да пие вино. И поръча още една бутилка.
Луд съм по теб.
Конър не би търпял презрителните погледи, насмешливия шепот. Даника също. Брайс с очите си ги беше виждала да се нахвърлят на простаците, които си позволяваха да я обидят или я вземаха за някое от многото полуванирски момичета, продаващи телата си из Месарския пазар, за да преживеят.
Повечето от онези жени дори не стигаха до Скока — или защото не оцеляваха до зрялост, или защото бяха имали нещастието да наследят простосмъртния си родител. Множество хищници, по рождение или обучение, използваха Месарския пазар за ловен терен.
Телефонът на Брайс извибрира тъкмо когато келнерът им сервираше новата бутилка вино. Рийд пак се намръщи и отявленото му неодобрение я накара да прочете съобщението чак след като си поръча сандвич с говеждо и пяна от сирене.
Даника й пишеше:
Зарежи надувкото с мека пишка и избави Конър от мъките. Няма да умреш от една среща с него. От години събира смелост да те покани, Брайс. Години. Дай ми повод да се усмихна тази вечер.
Брайс изтръпна и пъхна телефона обратно в чантичката си. Като вдигна поглед към Рийд, той пишеше нещо на своя телефон и екранът осветяваше изваяното му лице. „Реднър Индъстрис" бяха изобретили телефоните преди петдесет години в прословутата си технологична лаборатория, осигурявайки си нечувани печалби. Тогава всички нарекли изобретението им нова ера в комуникациите. Но според Брайс малките устройства просто даваха на хората оправдание да не се гледат в очите. И да не говорят един с друг.
— Рийд… — подхвана Брайс.
Той вдигна показалец.
Брайс зачука с червен нокът по столчето на винената чаша. Поддържаше ноктите си дълги и всеки ден пиеше еликсир, за да са здрави. Не бяха опасни като хищническите, но можеха да нанесат известна щета. Поне колкото да се измъкне от някой нападател.
— Рийд! — повтори.
Той продължи да пише и вдигна поглед чак когато им сервираха първото ястие.
Мус от сьомга, естествено. Върху препечени филийки, обгърнати в плетеница от усукани зелени растения. Нещо като дребни папрати. Тя преглътна смеха си.
— Започвай да ядеш — подкани я отнесено Рийд, отново шарейки с пръсти по телефона си. — Не ме чакай.
— Една хапка и съм готова — измърмори тя.
Вдигна вилицата си, но се зачуди как, по дяволите, се яде такова нещо. Никой наоколо не използваше пръсти, но… Елфката я гледаше подигравателно.
Брайс остави вилицата. Сгъна салфетката си на квадрат и стана.
— Ще тръгвам.
— Добре — каза Рийд, без да вдига очи от екрана.
Явно реши, че отива до тоалетната. Брайс усети как очите на костюмирания ангел от съседната маса се плъзват нагоре по голия й крак и чу как столът му изскърца, когато се облегна назад, за да огледа и задника й.
Точно затова държеше ноктите си дълги.