Выбрать главу

Да, продължавай да си го повтаряш, натякна й малко гласче.

Мускулите по гърба на Хънт се напрегнаха. Ръцете му спряха работата си.

Мамка му, той май подушваше такива неща, а? Повечето ванири от мъжки пол ги подушваха. Долавяха промяната в мириса, като страхът и сексуалната възбуда бяха най-остри.

Но пред нея стоеше Умбра Мортис. Недостъпен поради десет милиона причини. И Умбра Мортис не излизаше на обикновени срещи — не, с него трябваше да е всичко или нищо.

Хънт я попита дрезгаво:

— За какво си мислиш?

Дори не се обърна към нея.

За теб. Като една кръгла глупачка си мисля за теб.

— За разпродажбата на мостри в един моден бутик днес следобед — излъга тя.

Хънт надникна през рамо. Проклятие, очите му бяха мрачни като ад.

— Сериозно?

Измърка ли, или така й се стори?

Не успя да се възпре и отстъпи назад, блъсвайки се в кухненския остров.

— Да — потвърди, неспособна да извърне поглед от него.

Очите на Хънт притъмняха още повече. Но си замълча.

Брайс не можеше да диша с този поглед, прикован в нея.

Поглед, който й казваше, че е надушил какво се случва в тялото й.

Поглед, заради който зърната й настръхнаха.

Хънт застина като хищник. Очите му се спуснаха надолу. Видяха гърдите й. Бедрата й — стиснати, сякаш така можеше да спре мъчителното пулсиране между тях.

По лицето му се изписа свирепо изражение. Като на пума, готова за атака.

— Не знаех, че разпродажбите на дрехи те вълнуват чак толкова, Куинлан.

Тя едва не простена. Насила удържаше тялото си неподвижно.

— Гледам да се радвам на малките неща, Аталар.

— За това ли мислиш, като отвориш лявото нощно шкафче? За разпродажби?

Този път се обърна изцяло към нея. А тя не смееше да свали поглед от очите му.

— Да — прошепна. — Колко много дрехи могат да минат през тялото ми.

Брайс нямаше представа какво излиза от устата й.

Как бе възможно всичкият въздух в апартамента, в града, да е изчезнал?

— Май трябва да си купиш и бельо — пророни той, кимвайки към голите й крака. — Струва ми се, че ти е свършило.

Картината нахлу неудържимо в съзнанието й и подпали сетивата й: как Хънт слага големите си ръце на кръста й, вдига я върху плота, в който се притискаше гръбнакът й сега, вдига тениската над корема й — неговата тениска всъщност — и разтваря широко краката й. Как я чука първо с езика си, а после и с члена си, докато не я накара да ридае от удоволствие, да крещи… не я интересуваше кой ще я чуе, а само той да я докосва, да го усеща в себе си.

— Куинлан.

Хънт като че ли трепереше. Сякаш само все по-изтъняващата верига на волята му го удържа на място. Сякаш и той бе видял същата пламенна картина и просто чакаше сигнал от нея.

Но това би усложнило всичко. Разследването, чувствата му към Шахар, нейния живот.

Майната им на тези неща. По-късно щяха да му мислят. Щяха да…

Пушек изпълни въздуха помежду им. Зловонен задушлив пушек.

— По дяволите! — изсъска Хънт и се завъртя към яйцата, които беше оставил на котлона.

Брайс примига като внезапно освободена от вещерска магия и зашеметяващата горещина се разсея. О, богове! Емоциите й явно бяха в хаос след снощи — а те си бяха в пълен безпорядък дори в нормални дни — й.

— Трябва да се обличам за работа — скалъпи и тръгна бързо към спалнята си, преди Хънт да се обърне от горящата закуска.

Беше се побъркала, повтаряше си под душа, в банята, по време на тихата разходка до работа със Сиринкс, докато Хънт летеше над тях. На почтено разстояние. Сякаш и той беше осъзнал същото.

Допуснеш ли някого до сърцето си, дадеш ли му силата да те нарани, накрая ще направи тъкмо това.

А Брайс не можеше да го понесе.

Докато стигна до галерията, се беше примирила с този факт. Като надникна към Хънт, който се спускаше от небето, приветстван радушно от Сиринкс, мисълта да прекара целия ден затворена в тясно пространство с него, където само Лехаба можеше да им служи за буфер.

Слава на Урд, телефонът й иззвъня точно когато отваряше вратата на галерията. Но нито Рун й се обаждаше, за да провери как е, нито Хвойна, за да я нахока пак за пропуснатия час.

— Джесиба.

Магьосницата не си губеше времето с любезности.

— Отвори задната врата. Веднага.

— Какъв кошмар, Биби — прошепна Лехаба в сумрачната библиотека. — Същински кошмар.