Загледана в новия обитател на гигантския смътно осветен аквариум, Брайс усети как косъмчетата по ръцете й настръхват. Хънт скръсти своите, взирайки се в мътната вода. Мислите да се потъркаля гола с него бяха изчезнали напълно преди около час.
Тъмна люспеста ръка се залепи на дебелото стъкло и кремавите й нокти го одраскаха със скърцане. Брайс преглътна.
— Интересно ми е къде изобщо се намират ноки по нашите ширини.
Доколкото знаеше, обитаваха само ледовитите северни морета, главно покрай Пангера.
— Келпито ми харесваше повече — прошепна Лехаба, скрита зад малкото си диванче, с мъждукащо от страх жълто пламъче.
Сякаш дочул разговора им, нокът застана пред стъклото и се усмихна.
С дължината си от почти два метра и половина той можеше да е адският двойник на мъжките мери. Но вместо хуманоидни черти съществото имаше изпъкнала долна челюст с прекалено широка уста без устни, пълна с остри като игли зъби. Възголемите му очи бяха млечнобели като кожата на дълбоководните риби. Опашката му беше почти прозрачна — кокалеста и заострена — и над нея се издигаше изкривен мускулест торс.
По главата и гърдите му нямаше космена покривка, а ръцете му имаха по четири пръста, завършващи с нокти като ками.
Тъй като аквариумът заемаше цялата стена, Брайс нямаше как да игнорира присъствието на такова страшилище, освен когато се спускаше до купчината тъмни камъни на дъното. То пак одраска с нокти стъклото. Бялата татуировка SPQM се открояваше ясно върху зеленикавосивата му китка.
Брайс долепи телефона до ухото си. Джесиба вдигна на първия сигнал.
— Да?
— Имаме проблем.
— Със сделката с Корсаки ли? — попита тихо Джесиба, за да не я чуе някой.
— Не. — Брайс погледна смръщено нока. — Трябва да махнеш тая гадина от аквариума.
— В среща съм.
— Лехаба трепери от страх.
Въздухът действаше смъртоносно на ноките — само след броени секунди на въздух жизненоважните им органи започваха да отказват, а кожата им — да се бели като опърлена. Но Брайс все пак се изкачи по малката стълбичка отдясно на аквариума, за да се увери, че вратичката за хранене в горната му решетка е заключена. Самата хранилка представляваше квадратна платформа, която се вдигаше и сваляше във водата, задвижвана чрез контролния панел на стената над аквариума, и Брайс трикратно провери дали механизмът е изключен.
Като се върна в библиотеката, завари Лехаба свита на кълбо зад една книга. Пламъчето й едва гореше, избледняло до жълто.
Огнената феичка изшушука от диванчето си:
— Това е противно, страховито същество.
Брайс й изшътка.
— Не може ли да го подариш на някой задръстен мачо в Пангера?
— Затварям.
— Ама той е…
Връзката прекъсна. Брайс се пльосна в стола си пред масата.
— Сега вече ще го задържи завинаги — каза на феичката.
— С какво ще го храните? — попита Хънт, докато нокът опипваше стъклото с гнусните си ръце.
— Обича човешко месо — прошепна Лехаба. — Ноките завличат плувци на дъното на езерата си и ги удавят, после пируват с телата им ден след ден.
— С говеждо — отговори Брайс и стомахът й се преобърна, като надникна към малката вратичка пред стълбището, водещо до върха на аквариума. — Ще му давам по няколко пържоли на ден.
Лехаба потрепери.
— Не може ли да го скрием със завеса?
— Джесиба ще я свали.
Хънт предложи:
— Бих могъл да натрупам книги върху масата, за да го скриват от погледа ти.
— Но той ще знае къде съм. — Лехаба изгледа нацупено Брайс. — Не мога да спя, докато е тук.
Брайс въздъхна.
— Ами ако се преструваш, че е омагьосан принц или нещо такова?
Феичката посочи аквариума. Нокът плуваше в мътната вода, размятвайки опашка. И им се усмихваше.
— Принц от Ада.
— Кой би си взел нок за домашен любимец? — зачуди се Хънт, разполагайки се на стола от другата страна на бюрото.
— Магьосница, която е избрала да се присъедини към Пламъци и сенки и превръща враговете си в животни.
Брайс махна към по-малките аквариуми и терариуми, вградени в библиотеките наоколо, и потри настойчивата болка в бедрото си под розовата й рокля. Когато най-накрая събра смелост да излезе от спалнята си тази сутрин, след фиаското в кухнята, Хънт впи в нея дълъг поглед. Но не каза нищо.
— Трябва да те прегледа медвещер — заяви за пореден път той, без да вдигне очи от доклада, който Джъстиниън му беше изпратил сутринта.
Когато Брайс го попита за какво е, той й отговори лаконично, че бил секретен.