— Добре съм си — подхвърли сега, без да откъсне вниманието си от лаптопа и договора за сделката, която Джесиба толкова държеше да приключи.
Безмозъчна, тягостна работа, но и тя трябваше да се свърши.
И без това пак бяха попаднали в задънена улица с разследването — нямаха новини от Виктория за резултатите от мимирската диагностика. Брайс още нямаше представа защо Даника е откраднала Рога и кой го е искал толкова много, че да я убие заради него. Но ако Рогът наистина можеше да се поправи с метода, който бе споменал Рун… Всички нишки трябваше да са свързани някак.
А Брайс знаеше, че макар да бяха убили един кристалос, в Ада чакаха още много други, които можеха да бъдат призовани, за да издирват Рога. И щом тези демони, създадени от принцовете на Ада специално за тази цел, не успяваха да го намерят. Нима тя имаше шанс?
Другият сериозен проблем бяха жертвите, превърнати в кървави купчини месо. Убийства, които не бяха извършени от кристалос. Хънт вече беше пуснал молба за повторна проверка на наличните кадри, но и от нея нямаше резултат.
Телефонът му извибрира. Той го извади от джоба си, погледна го и пак го прибра. От другата страна на бюрото Брайс мярна прозорчето със съобщение на екрана му.
— Няма ли да отговориш?
Устата му се кривна на една страна.
— Един колега ми лази по нервите.
Но очите му проблеснаха, като я погледна. А когато тя сви рамене с усмивка, гърлото му подскочи едва забележимо.
След малко Хънт обяви с леко дръпнат тон:
— Налага се да изляза за малко. Ще изпратя Наоми. И ще дойда да те взема, като приключиш работа.
Тръгна, преди Брайс да го попита какво става.
— Знам, че мина доста време — каза Брайс на телефона, щипнат между рамото й ухото й.
Хънт я чакаше отпред, докато тя заключваше галерията, и се усмихна на Сиринкс, който дойде да драска по вратата. Като осъзна, че Брайс няма да го вземе с тях, химерата измяука недоволно, и Хънт се наведе да го почеше по рунтавата златиста глава, преди Брайс да затвори вратата и да го заключи вътре.
— Ще трябва да си проверя графика — продължаваше да говори по телефона Брайс, кимвайки му за поздрав.
Днес беше много красива с розовата си рокля, перлени обици и коса, прибрана от двете страни с перлени гребенчета.
Дявол да го вземе, „красива“ не беше правилната дума.
Когато излезе от спалнята си сутринта, Хънт направо остана без думи.
Брайс като че ли не забеляза, че той я е забелязал, но тя вероятно си знаеше, че изглежда страхотно всеки ден. Днес обаче сияеше особено ярко — в кехлибарените й очи имаше нов блясък, а кожата й сякаш руменееше.
Но тази розова рокля… Разсейваше го цял ден.
Както и споменът за сутрешната им среща в кухнята. Стараеше се да не мисли за нея — да забрави, че беше на косъм да й се примоли да го докосне, да му позволи той да я докосне. Това не му попречи да прекара целия ден в състояние на полувъзбуда.
Трябваше да се вземе в ръце. Разследването беше забавило ход през последната седмица и той не биваше да се разсейва. Не можеше да си позволи да я зяпа всеки път, когато не го гледаше. Днес следобед Брайс се надигна на пръсти да вземе някаква книга от висок рафт в библиотеката и като че ли розовата й рокля беше шибаният Рог, а той — кристалосът.
Хънт скочи от стола си и след миг вече сваляше книгата от рафта.
Като й я подаде, Брайс не помръдна от мястото си. Вместо да отстъпи назад, погледна протегнатата му ръка, после и лицето му. Кръвта забуча в ушите му, кожата му се обтегна по тялото. Също като сутринта, като видя настръхналите й гърди и надуши мръсните й мисли.
Но тя просто взе книгата и си тръгна. Без да подозира колко е оглупял.
И положението не се подобри в следващите часове. А когато му се усмихна от другата страна на бюрото. Едва ли не му поолекна, като го призоваха в Комициума след минута. А докато се връщаше, вдишвайки свежия въздух откъм Истрос, Виктория му изпрати съобщение:
Намерих нещо. Среща в „Мънин и Хъгин" след 15 мин.
Хрумна му да каже на таласъмката да изчака. Да отложи неизбежните лоши новини няколко дни и да му даде шанс да се порадва на красивата усмивка върху лицето на Брайс и желанието, което започваше да тлее в очите й, но… Предупрежденията на Мика кънтяха в ушите му. До Върховната среща имаше още две седмици, но присъствието на Сандриел обтягаше търпението на губернатора. И ако Хънт се забавеше още дълго, нищо чудно Мика да анулира сделката им.
Така че трябваше да се справи някак с новата информация от Вик, колкото и лоша да беше. Обади се на Брайс и й каза да го чака.