— Не знам, мамо — говореше по телефона си Брайс, тръгвайки с Хънт надолу по улицата. Залязващото слънце къпеше града в златисто и оранжево, позлатяваше дори мръсните локви. — Разбира се, че ми липсваш, но какво ще кажеш за следващия месец?
Минаха покрай една уличка със старовремски будки за бързо хранене и неонови табели, упътващи към малки чайни. Виждаха се и няколко студиа за татуировки, чиито артисти и клиенти пушеха отпред преди вечерния наплив от пияни идиоти.
— Какво? Този уикенд? Ами, имам си гост… — Брайс изцъка с език. — Не, дълга история. Той ми е съквартирант? Как се казва? Ами, Ати. Не, мамо. — Тя въздъхна. — Този уикенд няма как да стане. Нищо подобно, не ви отбягвам. — Стисна зъби. — Какво ще кажеш за видеочат тогава? Ммхмм, аха, ще отделя време. — Пак направи физиономия. — Добре, мамо. Чао.
Тя се обърна към него с отчаяна гримаса на лице.
— Майка ти е доста настойчива — коментира деликатно Хънт.
— В седем ще правя видеовръзка с родителите ми. — Тя въздъхна към небето. — Искат да се запознаят с теб.
Като пристигнаха в бара, Виктория ги чакаше с чаша уиски пред себе си. Седнаха от лявата й страна, а тя им се усмихна мрачно и плъзна някаква папка към тях.
— Какво си намерила? — попита я Брайс, отваряйки кремавата папка.
— Прочетете — каза Виктория и посочи с поглед камерите в бара.
Записваха всичко.
Брайс кимна, разбрала предупреждението й, а Хънт се приведе към нея да прочете съдържанието на папката, извивайки леко едното си крило около гърба й.
Но щом видя резултатите от диагностиката, забрави всичко останало.
— Сигурно е станала грешка — каза тихо.
— И аз така си помислих — отвърна безизразно Виктория.
Резултатите от мимирския скрининг показваха малки частици от нещо синтетично. Нито органично, нито механично, нито магическо — а комбинация от трите.
Открийте пропуснатото, беше ги посъветвал Аидас.
— Даника работеше почасово в „Реднър Индъстрис" — каза Брайс. — Те провеждат всякакви експерименти. Това би ли обяснило резултата?
— Възможно е — отвърна Виктория. — Но подложих на мимирската диагностика всички налични материали, и от другите жертви. Първоначалните тестове са положителни и при дрехите на Максимус Терциан. — Виктория се намръщи и татуировката на челото й се сбърчи. — Не е чиста магия, нито някаква технология, нито органична материя. Оказва се някакъв хибрид и следите от примеси го изключват от другите категории. Един вид, го правят невидим за компютрите ни.
Брайс свъси вежди.
— Но какво представлява?
Хънт познаваше Виктория достатъчно добре, за да прочете предпазливостта в очите й, когато отговори на Брайс:
— Някакъв вид… лекарство. От проучванията ми дотук изглежда, че се използва главно за медицински цели, в много малки дози, но може да е изтекъл на улицата, където се прилага в доста по-опасни дози.
— Даника не би посегнала към такава дрога.
— Разбира се, че не — побърза да поясни Виктория. — Но е била изложена на него, по дрехите й има следи от него. Дали се е случило след смъртта й, или преди това, засега не знаем. Предстои да проведем диагностиката върху дрехите на глутницата „Дяволи“ и тези на последните две жертви.
— Терциан е бил в Месарския пазар — каза тихо Хънт. — Може да е употребил наркотика.
Брайс попита:
— Как се казва?
Виктория посочи папката с резултатите.
— Точно както би се очаквало. Синт.
Брайс завъртя рязко глава към Хънт.
— Рун каза, че онази медвещица му споменала за синтетично лекарство, с което евентуално можело да се поправи.
Тя не довърши.
Очите на Хънт бяха тъмни като Ямата, с угнетен поглед.
— Може да е същото.
Виктория вдигна ръце.
— Да не забравяме, че тепърва ще изследвам другите жертви, но просто реших, че трябва да знаете.
Брайс скочи от щъркела.
— Благодаря.
Хънт я изчака да стигне до изхода, преди да прошепне на таласъмката:
— Мълчи си за това, Вик.
— Вече изтрих файловете от базата данни на легиона — отвърна тя.
Почти не говориха по пътя обратно към галерията, взеха Сиринкс и тръгнаха към апартамента. Чак като влязоха в кухнята, Хънт каза, облегнат на плота:
— Разследванията понякога отнемат време. Но се доближаваме до истината. Това е добре.
Тя изсипа храна в паничката на Сиринкс с неразгадаемо изражение.
— Какво е мнението ти за този синт?
Хънт обмисли внимателно думите си.