— Както ти каза, Даника може да е била изложена на него в „Реднър". Терциан може да се е друсал с него точно преди да умре. А още чакаме да разберем дали го има по дрехите на другите жертви.
— Искам да го проуча — заяви тя, извади телефона си и набра нечий номер.
— Може да не си струва…
Рун вдигна веднага.
— Да?
— Какво знаеш за синтетичното лекарство, за което ти е казала медвещицата?
— Преди няколко дни ми изпрати малко информация. „Реднър Индъстрис“ го преработвали, но още проучвам въпроса. Защо?
Брайс надникна към отворената врата на стаята на Хънт — към снимката на двете им с Даника върху скрина, осъзна Хънт.
— Откриха следи от препарат, наречен синт, по дрехите на Даника. Сравнително ново синтетично лекарство. И явно е изтекъл на улицата, където в големи дози се използва като нелегален наркотик. Чудя се дали не е едно и също нещо.
— Да, тази информация е точно за синта. — Чу се шумолене на страници. — Очевидно с него се постигат невероятни неща. Има и списък на съставките… повтарям, че преработват по-голямата част от него, но.
Мълчанието на Рун беше като затишие преди буря.
— Но какво? — подкани го Хънт, привеждайки се към телефона.
От такова разстояние чуваше препускащото сърце на Брайс.
— Обсидиановата сол е посочена като една от съставките.
— Обсидиан… — Брайс примига срещу Хънт. — Тогава със синта дали могат да се призовават демони? Ако някой не разполага с достатъчно собствена сила, може ли да използва обсидиановата сол в лекарството, за да призове същество като кристалоса?
— Не знам — отвърна Рун. — Ще прочета доклада и ще ти кажа какво съм намерил.
— Добре. — Брайс въздъхна и Хънт се отдръпна. Тя закрачи нервно. — Благодаря ти, Рун.
Мълчанието на брат й беше различно този път.
— Няма защо, Брайс — отвърна и затвори.
Хънт срещна погледа й и Брайс каза:
— Трябва да разберем кой продава дрогата. Терциан вероятно е знаел. Отиваме в Месарския пазар.
Защото ако някъде в този град се пласираше синт, щеше да е в онази клоака.
Хънт преглътна.
— Трябва да внимаваме…
— Искам отговори.
Тя тръгна към гардероба в коридора.
Хънт й препречи пътя.
— Утре. — Брайс наби пети и отвори уста да възрази. Хънт обаче поклати глава. — Тази вечер ще си починеш.
— Не може да…
— Напротив, може да чака, Брайс. Тази вечер поговори с родителите си. Аз ще облека нормални дрехи — добави, махвайки към бойния си костюм. — А утре ще идем да поразпитаме насам-натам из Месарския пазар. Може да почака. — Не се стърпя и я хвана за ръката. Плъзна палец по опакото й. — Порадвай се на родителите си, Брайс. Те са живи. Не пропускай такива моменти. Не и заради това.
Тя май пак се канеше да възрази, да продължи да настоява да тръгнат по следите на синта, затова Хънт й сподели:
— Иска ми се и аз да имах тази възможност.
Брайс сведе поглед към ръката му, хванала нейната, и го задържа там секунда — цяла вечност. Накрая попита:
— Какво е станало с родителите ти?
Той отвърна със стегнато гърло:
— Майка ми така и не ми каза кой е баща ми. А тя. Тя беше низш ангел. Чистеше вилите на някои от най-влиятелните ангели, защото те не смееха да поверят тази работа на човеци или други ванири.
Гърдите му се свиха болезнено от спомена за красивото, любящо лице на майка му. За топлата й усмивка и тъмните й, разположени под лек ъгъл очи. За приспивните песнички, които сякаш чуваше и двеста години по-късно.
— Тя работеше денонощно, за да ме изхранва, и никога не се оплакваше, защото знаеше, че така рискува работата си, а трябва да мисли за мен. Като станах пехотинец и започнах да й изпращам пари, тя не ги харчеше. Някой разбрал, решил, че е скътала купища пари в апартамента си, и влязъл с взлом една нощ. Убил я и взел парите. Всичките петстотин сребърни знака, които беше спестявала цял живот, и петдесетте златни знака, които беше събрала от мен след петгодишната ми военна служба.
— Страшно съжалявам, Хънт.
— На никого от могъщите, боготворени ангели, за които майка ми работеше, не му пукаше, че е загинала. Никой не си направи труда да разследва убийството й и никой не благоволи да ме пусне в отпуск, за да скърбя по нея. В техните очи не струваше нищо. Но за мен… за мен беше всичко. — В гърлото му засядаше болезнена буца. — Скоро след смъртта й направих Скока и се присъединих към каузата на Шахар. Онзи ден се бих при връх Хермон в памет на майка ми.
Шахар бе превърнала спомените му в оръжие.
Пръстите на Брайс притиснаха леко неговите.