— С Желенце сме големи приятели.
Брайс измрънка нещо, което Хънт се престори, че не чу.
Ембър се приведе към екрана.
— Добре, Хънт. Щом ти е показала Желенце, значи те харесва. — Брайс, за щастие, не поясни пред родителите си как точно е намерил колекцията й от играчки. Ембър продължи: — Е, разкажи ни нещо за себе си.
— Той е Хънт Аталар — натърти с равен тон Рандъл.
— Знам — отвърна Ембър. — Но съм чувала за него само ужасяващи военни истории. Искам да чуя нещо и за него самия. И да получа откровен отговор защо живее в стаята за гости на дъщеря ми.
И нито дума за убийствата, беше го предупредила Брайс, докато чистеха.
Но Хънт имаше чувството, че Ембър Куинлан надушва лъжите като хрътка, затова реши да позамаже истината:
— Джесиба помага на шефа ми да намери една открадната реликва. А понеже Върховната среща е след две седмици и легионерските квартири са претъпкани с гости, Брайс беше така добра да ми предложи стаята си за гости, за да улесни съвместната ни работа.
— О, да — провлачи Ембър. — Дъщеря ми, която не благоволи да сподели безценните си играчки от „Звездна фантазия“ с нито едно дете от Нидарос, а само им даваше да ги гледат, най-великодушно ти е предложила цяла стая.
Рандъл побутна съпругата си с коляно — безмълвно предупреждение от мъж, свикнал да въдворява мир между две вироглави жени.
Брайс каза:
— Ето защо го посъветвах да пийне нещо, преди да ви набера.
Ембър глътна от кафето си. Рандъл взе един вестник от масата и започна да го прелиства. Съпругата му попита:
— Значи не ни искаш на гости този уикенд заради случая?
Брайс изтръпна.
— Да. Не е добра идея да присъствате.
Погледът на Рандъл се изостри, разкривайки малка част от някогашния воин.
— Опасно ли е?
— Не — излъга Брайс. — Но трябва да сме дискретни.
— А намесването на двама души е точно обратното? — подхвърли сприхаво Ембър.
Брайс въздъхна към тавана.
— Намесването на родителите ми — поправи тя майка си — би подкопало готиния ми имидж на антикварна търговка.
— Асистентка на антикварна търговка — поправи я на свой ред майка й.
— Ембър — предупреди я пак Рандъл.
Брайс стисна устни. Явно бяха водили този разговор и преди. Хънт се чудеше дали Ембър е видяла обидата в очите на дъщеря си.
Именно заради нея той заяви:
— Брайс познава повече хора в този град от мен; има професионален подход към тези неща. Затова е ценен кадър за 33-ти.
Ембър го погледна директно в очите.
— Мика ти е шеф, нали?
Доста скромно описание на отношенията им с Мика.
— Да — отговори Хънт. Рандъл вече го наблюдаваше внимателно. — Най-добрият ми досега.
Ембър вдигна очи към татуировката през челото му.
— Това нищо не значи.
— Мамо, да оставим тази тема, ако обичаш — въздъхна Брайс. — Как върви бизнесът с керамиката?
Ембър отвори уста, но Рандъл пак я сръчка с коляно в безмълвна молба да не дълбае повече.
— Бизнесът — каза стегнато майка й — върви добре.
Брайс знаеше, че у майка й се надига буря.
Хънт се държеше любезно с тях, дори приятелски, видимо съзнавайки, че майка й е решена да разбере защо живее в апартамента й и какво има помежду им. Той попита Рандъл за работата му като съуправител на организация в помощ на човеци, травмирани от военна служба, а майка й — за уличния й щанд с керамични фигурки на пухкави бебета сред зеленчукови лехи.
В един момент майка й и Хънт обсъждаха кои са най-добрите играчи на сънбол този сезон, а Рандъл прелистваше вестника и се обаждаше от време на време.
Историята за неговата майка я беше съкрушила. Затова позволи разговорът да продължи по-дълго от обичайното. Защото беше прав. Разтривайки крака си под масата — беше го натоварила с чистенето, — Брайс отхапа от третия си кроасан и каза на Рандъл:
— Не може да се сравнява с твоите.
— Върни се у дома — отвърна баща й — и ще ти правя всеки ден.
— Да бе, добре — провлачи тя с пълна уста. Още масажираше бедрото си. — Ти не трябваше ли да си готиният родител? Станал си по-досаден и от мама.
— Винаги съм бил по-досаден от майка ти — каза кротко той. — Просто го прикривах по-добре.
Брайс обясни на Хънт:
— Виждаш защо им се налага да ми налетят от засада, ако искат да ми дойдат на гости. Иначе никога не бих ги пуснала у дома.
Хънт просто надникна към скута й — към бедрото й, — преди да попита Ембър:
— Пробвахте ли да я заведете на медвещер заради крака?