— Не, искам да кажа, че си тръгвам. Благодаря ти за вечерята.
Това вече го накара да вдигне поглед.
— Какво? Брайс, седни. Яж.
Сякаш фактът, че беше закъснял и през цялото време пишеше на телефона си, нямаше никаква връзка. Сякаш тя беше просто нещо, което трябва да нахрани, преди да изчука. Брайс заяви отчетливо:
— Няма да се получи между нас.
Той стисна устни.
— Моля?
Едва ли някога го бяха зарязвали. Затова Брайс каза с мила усмивка:
— Довиждане, Рийд. Успех в работата.
— Брайс!
Но тя имаше достатъчно самоуважение да не слуша оправданията му, да не се примирява с посредствен секс, и то в замяна на вечери в ресторанти, в каквито иначе не би си позволила да влезе, и с мъж, който наистина грабва телефона си веднага след като слезе от нея. Затова взе бутилката с вино и тръгна, но не към изхода.
Отиде право при надменната елфка с човешкото момче играчка и попита с леден глас, от който дори Даника би отстъпила назад:
— Харесва ли ти какво виждаш?
Елфката провлачи безцеремонно поглед от високите й обувки, през червената й коса, до бутилката вино в ръката й, после сви рамене и черните камъни по дългата й рокля проблеснаха.
— Ще ти платя един златен знак да ви гледам двамата.
Тя посочи с глава човека на масата й.
Момчето се усмихна на Брайс. Празното му изражение говореше, че е сериозно надрусан с някакъв наркотик.
Брайс се присмя на елфката.
— Не знаех, че елфките сте пропаднали толкова. Носеха се слухове, че плащате купища злато на човеци, за да се преструват, че не сте безжизнени като косачи в леглото.
Бронзовото лице на елфката пребледня. Лъскавите й хищнически нокти се впиха в покривката. Момчето срещу нея дори не трепна.
Брайс сложи ръка на рамото му — и тя самата не знаеше дали за да го утеши, или за да я вбеси. Стисна го леко, кимвайки отново на елфката, и напусна залата.
На излизане през външните врати глътна от бутилката вино, показа среден пръст на хостесата и грабна шепа кибрити от купата на входа.
Задъханите извинения на Рийд пред аристократката още се носеха зад нея, когато стъпи на горещата, суха улица.
Да му се не види! Още нямаше девет часа, а тя се беше пременила, пък и ако се прибереше в апартамента, щеше да крачи нервно напред-назад, докато Даника не й отхапеше главата. Другите вълци пак щяха да си тикат муцуните в нейната работа, а Брайс изобщо не искаше да обсъжда въпроса с тях.
Оставаше й само един вариант. Любимият й вариант за щастие.
Фурия вдигна още на първото позвъняване.
— Какво?
— От тази страна на Халдрен ли си, или от грешната?
— В Пет рози съм. — В безизразния й хладен глас се долавяше нотка на ирония, което си беше същински смях за нея. — Но не гледам телевизия с кутретата.
— Че кой би се подложил на такова нещо?
Двете се умълчаха за момент. Брайс се облегна на светлата каменна стена на „Перла и роза“.
— Мислех, че имаш среща с онзи, както там се казваше.
— Вие с Даника сте ужасни, знаеш ли?
Направо чу дяволитата усмивка на Фурия от другата страна на линията.
— Ще дойда в „Гарвана“ след трийсет минути. Трябва да довърша една работа.
— Бъди мила с горкото копеле.
— Не ми плащат да съм мила.
Връзката прекъсна. Брайс изруга. Молеше се Фурия да не вони на кръв, като се появеше в любимия им клуб. Набра още един номер.
Хвойна вдигна задъхана на петото позвъняване, точно преди да се включи гласовата поща. Сигурно пак беше останала да се упражнява в студиото след края на работното време. Както и Брайс обичаше да прави, останеше ли й и една свободна минутка. Да танцува, и танцува, и танцува, докато светът не избледнееше и не останеха само музика, учестен дъх и пот.
— Охо, зарязала си го, нали?
— На всички ли е писала шибаната Даника?
— Не — отвърна кротката й добродушна приятелка. — Но изкара само един час на срещата. И понеже обикновено ни докладваш чак сутринта…
— Отиваме в „Гарвана" — прекъсна я троснато Брайс. — До трийсет минути да си там.
И затвори, преди звънкият смях на Хвойна да я подтикне към ругатни.
О, щеше да намери начин да си отмъсти на Даника, задето им беше раздухала. Макар и да знаеше, че го е направила, за да ги предупреди, че може по-късно вечерта Брайс да има нужда от приятели. Както и тя самата по-рано вечерта се осведоми от Конър в какво състояние е Даника.
„Белият гарван“ се намираше само на пет минути пеша, точно в сърцето на Стария площад. Тоест Брайс имаше достатъчно време или да се забърка в истински бели, или да се изправи лице в лице с онова, което избягваше от цял час.