Все едно я удари с юмрук в сърцето.
На Брайс й се прииска да се пресегне през камерата и да я прегърне, да вдиша аромата й на лоницера и мускатово орехче.
Ембър каза:
— Ще се обадя на някои места и ще ти уредя час при медвещер за утре.
Брайс се намръщи.
— Не, благодаря.
— Ще отидеш на преглед.
Брайс опъна крака си върху леглото и завъртя телефона, така че да го види майка й. Поразмърда стъпалото си.
— Ето. Няма ми нищо.
Лицето на майка й се втвърди като стоманата, от която бе изкована брачната халка на пръста й.
— Не разбирам защо и ти трябва да страдаш, понеже Даника е мъртва.
Брайс впи поглед в майка си, която винаги успяваше да прозре истината, да я надвие с няколко думи.
— Няма нищо общо с това.
— Има, и още как. — Очите на Ембър просветнаха от сълзи. — Според теб Даника би ли искала да куцаш от болка до края на живота си? Да спреш да танцуваш?
— Не ми се говори за Даника.
Този път гласът й потрепери.
Майка й поклати възмутено глава.
— Ще ти изпратя адреса и телефонния номер на медвещера, като ти запиша час. Лека нощ.
Тя затвори без нито дума повече.
57
Трийсет минути по-късно Брайс вече си беше облякла шортите за спане и лежеше умислено на леглото си, когато на вратата се почука.
— Ти си шибан предател, Аталар — провикна се тя.
Хънт отвори вратата и се облегна на рамката.
— Нищо чудно, че си се пренесла тук, щом с майка ти се карате толкова.
Инстинктът да го удуши с голи ръце беше почти неудържим, но Брайс просто каза:
— Майка ми никога не отстъпва. Явно съм наследила тази й черта. — Тя го изгледа свъсено. — Какво искаш?
Хънт се отблъсна от вратата и тръгна към леглото й. Стаята ставаше все по-тясна с всяка негова стъпка. Все по-задушна. Той спря при долния край на леглото.
— Ще дойда с теб на прегледа.
— Няма да отида.
— Защо?
Тя вдиша рязко. И дълго сдържаните думи изригнаха от устата й.
— Защото като изчезне белегът, като изчезне болката, и Даника ще изчезне. И глутницата „Дяволи“ ще изчезнат. — Тя отметна завивките, разкривайки голите си крака, и вдигна копринените шорти, за да му покаже целия назъбен белег. — Всичко ще остане само някакъв си спомен, сън, който бързо избледнява. Но този белег, и болката… — Очите й пареха. — Няма да го залича. Няма да залича тях.
Хънт седна бавно до нея, сякаш й даваше възможност да възрази. Няколко кичура коса провиснаха над татуировката на челото му. Той огледа белега. И прокара мазолест пръст по него.
Допирът накара кожата й да настръхне.
— Няма да заличиш Даника и глутницата, като си помогнеш.
Брайс поклати глава и понечи да обърне поглед към прозореца, но той хвана с пръсти брадичката й и нежно завъртя лицето й към своето. Тъмните му бездънни очи бяха топли. Разбиращи.
Колко ли хора бяха виждали очите му такива? Него самия такъв?
— Майка ти те обича. И не може — буквално, на биологическо ниво, Брайс — не може да понесе мисълта, че страдаш. — Той пусна брадичката й, но очите му останаха впити в нейните. — И аз не мога.
— Ти почти не ме познаваш.
— Ти си ми приятелка. — Думите увиснаха във въздуха помежду им. Той сведе глава, сякаш се опитваше да скрие изражението по лицето си. — Стига да искаш — поправи се.
В първия момент Брайс можеше само да се взира в него. Смаяна от предложението му. От кротката му уязвимост. Гневът й се разсея.
— О, Аталар. — Плахата надежда по лицето му я съкрушаваше. — Приятели сме още от мига, в който помисли Желенце за вибратор.
Той отметна глава назад и се разсмя, а Брайс се премести назад в леглото. Вдигна възглавниците и включи телевизора.
После потупа мястото до себе си.
Хънт се усмихна с очи, по-светли, отколкото някога ги беше виждала, и седна до нея. Извади телефона си и я снима.
Брайс въздъхна и го загледа. Усмивката й посърна постепенно.
— Майка ми е преживяла много. Знам, че не е лесно да се общува с нея, и ти благодаря, че се държа толкова добре.
— Харесвам майка ти — каза откровено Хънт. — Как са се запознали с баща ти?
Брайс знаеше, че говори за Рандъл.
— Избягала от биологичния ми баща, преди той да разбере, че е бременна. Отишла в един храм на Ктона в Коринт, защото знаела, че жриците ще се грижат за нея и ще я закрилят като свещена носителка на живота, или както там наричали бременните жени. — Брайс изпръхтя. — Родила ме там и съм прекарала първите три години от живота си зад стените на храма. Майка ми им станала перачка, за да заработва прехраната ни. Няма да навлизам в подробности, но биологичният ми баща дочул, че е родила, и изпратил свои хора да я намерят. — Тя стисна зъби. — Казал им, че ако наистина има дете, което несъмнено било негово, трябва да му го заведат. На всяка цена.