Брайс тръгна към една сергия за кожи и Хънт стисна челюсти. Тийнейджърката — котешка метаморфка, ако съдеше по мириса й, сега в дългурестата си хуманоидна форма — ги гледаше от столчето си. Кестенява плитка провисваше през едното й рамо, стигайки почти до телефона, който държеше в ръцете си.
— Здрасти — каза Брайс и посочи купчина рунтави кожи. — Колко струват?
— Двайсет сребърни знака — отговори метаморфката със също толкова отегчен глас, колкото се очакваше от вида й.
Брайс се подсмихна, плъзвайки ръка по бялото руно. Кожата на Хънт се обтегна по костите му. Едва миналата нощ същият този допир го беше приспал. Усещаше го дори сега, като я гледаше как гали овчата кожа.
— Двайсет сребърни знака за кожа от снежна овца? Не са ли малко?
— Майка ми ме кара да работя през уикендите. Ще й отмъстя, ако продам кожата на истинската й цена.
— Предана дъщеря — изкиска се Брайс. После се приведе към нея и подхвана с по-тих глас: — Имам един малко страничен въпрос.
Хънт я наблюдаваше отдалече как се преструва на вятърничава, бъбрива купонджийка, тръгнала да се зареди с наркотици.
Метаморфката вдигна лениво поглед.
— Аха?
— Знаеш ли дали тук някъде продават разни… глезотийки?
Момичето врътна кафяви очи.
— Добре. Давай да те чуем.
— Какво да чуеш? — попита невинно Брайс.
Метаморфката вдигна телефона си и записа по клавиатурата с нокти в цветовете на дъгата.
— Театъра, който сте изиграли пред няколко сергии тук и в два други склада. — Тя й показа телефона си. — Всички сме в групов чат. — Махна с ръка към пазара наоколо. — Вече сигурно десет пъти ме предупредиха, че ще минете оттук и ще ми задавате захаросани въпроси за наркотици.
Хънт май за пръв път виждаше Брайс да остане без думи. Затова застана до нея.
— Добре — каза той на тийнейджърката. — И все пак знаеш ли нещо?
Момичето го огледа от глава до пети.
— Мислиш ли, че Змията би допуснала гадост като синта на пазара ни?
— Допуска всякакви други незаконни боклуци и престъпления — процеди през зъби Хънт.
— Да, ама не е глупава — настоя метаморфката, отмятайки плитката си през рамо.
— Значи си чувала за синта — отбеляза Брайс.
— Змията ми поръча да ви кажа, че е противен бъркоч и никога не би търгувала с него.
— Но друг може би? — подкани стегнато Брайс.
Нещата не отиваха на добре. Направо тръгваха на зле…
— Змията ми каза да ви предам, че трябва да търсите в реката. — Пръстите й пак зашариха по клавиатурата на телефона, вероятно за да уведоми Змията, че е предала съобщението й. — Там се пласират такива простотии.
— Как така в реката? — учуди се Брайс.
Момичето сви рамене.
— Питайте мерите.
— Трябва да обмислим добре фактите — каза Хънт, когато Брайс се запъти към пристанището на Месарския пазар, — преди да обвиним мерите в наркопласьорство.
— Късно е за това — обяви Брайс.
Преди двайсет минути не успя да я спре да изпрати съобщение на Тарион по видра, не успяваше да я спре и сега, когато крачеше към речния бряг.
Но няколко стъпки преди пристанището я сграбчи за ръката.
— Брайс, мерите не обичат да ги обвиняват безпричинно…
— Кой е казал, че е безпричинно?
— Тарион не е наркопласьор и ти гарантирам, че не продава нещо толкова тежко като синта.
— Но може да познава някого, който го продава. — Тя измъкна ръката си от неговата. — Размотавахме се достатъчно. Искам отговори. Веднага. — Присви очи насреща му. — Ти не искаш ли вече да приключваме с това? Да намали Мика присъдата ти?
Искаше, но отговори:
— Синтът вероятно няма нищо общо със случая. Не бива да.
Брайс обаче стъпи на дървените дъски, без да поглежда към вълнуващите се води отдолу. Пристанището на Месарския пазар беше общоизвестно място за изхвърляне на съмнителни неща. И хранилка за морски мършояди.
Чу се плисък и след миг едно мощно мъжко тяло вече седеше на кея.
— Тази част на реката е противна — каза вместо поздрав Тарион.
Без дори да се усмихне, Брайс попита:
— Кой продава синт в реката?
Ухиленото изражение на Тарион изчезна. Хънт понечи да възрази, но мерът каза:
— Не във, Хубави крачета. — Той поклати глава. — По реката.
— Значи е вярно. И… и какво представлява? Лекарство, изнесено нелегално от някоя лаборатория? Кой стои зад това?