Хънт застана до нея.
— Тарион.
— Даника Фендир — отговори мерът с топъл поглед. Сякаш знаеше каква й е била Даника. — Получихме информацията ден преди смъртта й. Видяна е да сключва сделка на една лодка малко по-надолу по течението.
59
— Искаш да кажеш, че Даника го е продавала?
Тарион поклати глава.
— Не знам дали го е продавала, или купувала, но точно преди синтът да се появи на улицата, Даника е забелязана в лодка на Помощната гвардия посред нощ. На борда имало цял сандък синт.
— Всички нишки водят към Даника — каза под носа си Хънт.
Брайс опита да надвика бученето в главата си:
— Може да го е конфискувала.
— Може — допусна Тарион, прокарвайки ръка през кестенявата си коса. — Но синтът е… лоша работа, Брайс. Ако Даника е била замесена…
— Не е била. Никога не би направила подобно нещо. — Сърцето й препускаше толкова бързо, че очакваше всеки момент да повърне. Обърна се към Хънт. — Но това обяснява защо е имало следи от наркотика по дрехите й. Конфискувала го е от името на Помощната гвардия.
Лицето на Хънт оставаше все така мрачно.
— Може би.
Тя скръсти ръце.
— Обясни ми какво е синтът.
— Синтетична магия — каза просто Тарион, стрелкайки очи помежду им. — Създали са го като помощно средство при лечение, но някой явно е разбрал, че при свръхконцентрирани дози може да дава на човеците сила, по-голяма от тази на повечето ванири. За кратко, но действието е много силно. От векове насам безуспешно се опитват да го синтезират. Някои го сравнявали с алхимията; считали създаването му за толкова невъзможно, колкото превръщането на нещо в злато. Явно съвременната медицина е успяла. — Той килна глава. — Това има ли нещо общо с демона, който преследвате?
— Възможно е — отвърна Хънт.
— Ще дам сигнал, ако получа друга информация — каза Тарион и се гмурна обратно в реката, без да си вземе довиждане с тях.
Брайс се загледа във водата под обедното слънце, стиснала белия опал в джоба си.
— Едва ли си искала да чуеш това — подхвана внимателно Хънт.
— Дали я е убил създателят на синта? Защото е конфискувала цял сандък с продукцията му? — Тя пъхна кичур коса зад ухото си. — Възможно ли е именно пласьорът на синт да издирва Рога, ако приемем, че наркотикът може да го поправи?
Той потри брадичката си.
— Възможно е. Но може и да се окаже поредната задънена улица.
Брайс въздъхна.
— Не разбирам защо не ми е споделила за това.
— Може би не й се е струвало важно — предположи той.
— Може би — пророни Брайс. — Може би.
Брайс изчака Хънт да слезе във фитнеса в сградата й, преди да набере Фурия.
Не знаеше защо си прави труда. Фурия не й вдигаше от месеци.
Този път обаче, секунда преди обаждането да се прехвърли на гласовата поща, Фурия каза:
— Здрасти.
Брайс седна смаяно на леглото и скалъпи:
— Учудвам се, че вдигна.
— Хващаш ме свободна.
Или пък Хвойна й беше теглила конско, задето я избягваше така.
Брайс каза:
— Мислех, че ще се върнеш да заловиш виновника за атентата в „Гарвана“.
— И аз така си мислех, но се оказа, че за целта не е нужно да прекося Халдренско море.
Брайс се облегна на таблата на леглото и изпъна крака.
— Значи наистина е било дело на човешки бунтовници? Изглежда, знакът „С" върху сандъците с вино, който Рун беше помислил за символ на Рога, си беше просто буква.
— Аха. Само че подробностите и имената са поверителни. Толкова пъти й го беше казвала в миналото, че Брайс не можеше да ги преброи.
— Поне ми кажи дали си хванала извършителя.
Представи си я как точи ножовете си на масата в някоя лъскава хотелска стая.
— Казах, че ме хващаш свободна, нали?
— Поздравления?
От другата страна на линията се разнесе онзи тих смях, който още стряскаше Брайс.
— Да. — Фурия се умълча за малко, после попита: — Какво става, Бри?
Сякаш това заличаваше двугодишното й полумълчание.
— Даника да ти е говорила някога за синт?
Брайс можеше да се закълне, че нещо тежко и метално издрънча на пода в хотелската стая. Фурия попита тихо:
— Кой ти е казал за синта?
Брайс изпъна гръб.
— Мисля, че го разпространяват тук. Днес говорих с един мер, според когото Даника е била забелязана на лодка на Помощната гвардия с цял сандък. Точно преди да умре.
— Това е опасен наркотик, Брайс. Много опасен. Не посягай към него.