— Не съм посегнала. Не съм докосвала наркотици от две години. — Не се сдържа и добави: — Ако беше благоволила да ми вдигнеш телефона или да ме посетиш, щеше да знаеш.
— Бях заета.
Лъжкиня. Шибана лъжкиня и страхливка. Но Брайс процеди през зъби:
— Виж какво, исках да те попитам дали Даника е споменавала синта пред теб, защото пред мен не е.
Още една пауза.
— Казвала ти е за него, нали?
Брайс не можеше да си обясни защо дори сега в гърдите й пламваше ревност.
— Може и да ми е подхвърлила, че продавали някаква гадост по улиците — отговори Фурия.
— И не ти хрумна да кажеш на някого?
— Казах на теб. В „Белият гарван“ в нощта на убийството й. Някой се беше опитал да ти продаде от него, мамка му. Казах ти да бягаш надалеч.
— И все пак не сметна за нужно да споменеш тогава или след смъртта й, че те е предупредила за синта?
— Разкъса я демон, Брайс. Залавянето на наркопласьори не ми се струваше свързано.
— Ами ако е било?
— Как?
— Не знам, просто… — Брайс потупа с крак по леглото. — Защо не ми е казала?
— Защото…
Фурия се възпря.
— Защото какво? — озъби се Брайс.
— Добре — съгласи се Фурия с изострен глас. — Даника не искаше да ти казва, за да не си и помисляш да го опиташ.
Брайс скочи на крака.
— Защо ми е да.
— Защото сме те виждали да опитваш буквално всичко.
— И вие взимахте от всичко с мен, вие също.
— Синтът е синтетична магия, Брайс. Създадена като заместител на истинската магия. Каквато ти нямаш. Тя дава на човеците ванирска сила за около час. А после може сериозно да ти разкаже играта. Да се пристрастиш или по-лошо. За ванирите е още по-рисковано; води до страшно надрусване и суперсила, но нещата лесно се объркват. Даника не искаше дори да знаеш за съществуването на такъв наркотик.
— Все едно съм толкова отчаяна да бъда като вас, големите здрави ванири, че да се друсам с нещо.
— Нейната главна цел беше да те защитава. На всяка цена. Дори от теб самата.
От тези думи я заболя като от плесница през лицето. Гърлото й се сви.
Фурия въздъхна.
— Слушай, знам, че прозвуча жестоко. Но просто послушай съвета ми: не се забърквай със синт. Ако наистина успяват да го произвеждат в големи количества извън официална лаборатория, и то с още по-силна концентрация, положението е лошо. Стой настрана от синта и пласьорите му.
Ръцете й трепереха, но намери сили да каже „добре“, без да прозвучи на ръба на сълзите.
— Трябва да вървя — каза Фурия. — Тази вечер ме чака работа. Но се връщам в Лунатион до няколко дни. Искат ме на Върховната среща след две седмици; ще се състои в комплекс на няколко часа път от града.
Брайс не я попита защо ще посещава Върховната среща на валбарските лидери. Всъщност вече не я интересуваше дали някога ще се върне в Лунния град.
— Може да хапнем заедно — предложи Фурия.
— Добре.
— Брайс. — Произнесе името й едновременно като укор и извинение. После въздъхна. — Ще се видим скоро.
Гърлото й гореше. Тя прекъсна връзката и си пое няколко дълбоки глътки въздух. Фурия да върви по дяволите.
Трябваше да се обади на брат си, но първо се настани на дивана, придърпа лаптопа и отвори една търсачка. Рун вдигна на второто позвъняване.
— Да?
— Искам да ми спестиш конското и предупрежденията, и всички подобни глупости, ясно?
— Ясно — отвърна след кратка пауза Рун.
Тя включи обаждането на високоговорител, опря предмишници в коленете си и премести курсора върху полето за търсене.
Рун попита:
— Какво става с Аталар?
— Нищо — отговори Брайс, потривайки очи. — Не е мой тип.
— Питах защо не е на телефона, а не дали ходите, но се радвам да го чуя.
Тя стисна зъби и написа „синтетична магия“ в полето за търсене. Когато резултатите се появиха на екрана, обясни:
— Аталар отиде да прави хубавите си мускули още по-хубави.
Рун се засмя тихо.
Тя прегледа резултатите: само кратки статии за приложението на синтетичната магия в лечението на човеци.
— Случайно медвещицата, която ти е изпратила информацията за синтетичната магия, да е споменала защо и как според нея синтът е стигнал до улицата?
— Не. Май повече я интересува произходът му. И съществува ли противосредство. Даже ми каза, че изследвала отровата на кристалоса, която извлече от раните на Аталар онази вечер, и опитала да създаде. Смята, че лечебната й магия действа като стабилизатор за отровата, но и трябва още материал, за да продължи с опитите. Знам ли. Много сложно ми прозвуча. — Той добави иронично: — Ако случайно се натъкнете на някой кристалос, ще му поискате ли малко отрова?