— Какво?
Брайс отвори очи.
— Рун ми каза.
Тя му предаде и за молбата на брат й, изречена почти на шега, да намерят още отрова от кристалоса, която да даде на медвещицата.
Очите на Хънт притъмняха.
— Интересно. Но щом синтът скоро ще се превърне в улична дрога, трябва да й помогнем.
— Ами Рогът?
Той стисна челюсти.
— Ще продължим да го търсим. Но ако има опасност този наркотик да плъзне не само в града, но и из цялата територия, по целия свят ще е нужно средство за противодействие. — Той огледа лицето й. — Как да й осигурим отрова?
Брайс подхвана тихо:
— Ако призовем кристалос…
— Твърде е рисковано — прекъсна я остро Хънт. — Ще измислим друг начин.
— Знам какво да правя.
— Аз не знам какво да правя, Куинлан. Не и когато си в опасност.
Думите му се разляха като вълна между тях. В очите му проблесна силна емоция, която Брайс не знаеше дали има смелост да разчете.
Телефонът му извибрира и той надигна бедра от дивана, за да го извади от задния си джоб. Погледна екрана и крилете му се прибраха леко към тялото.
— Мика ли е? — позволи си тя да го попита.
— Легионерски задачи — измърмори под носа си Хънт и стана. — Изчезвам за няколко часа. Наоми ще поеме поста. — Той махна към компютъра. — Продължавай да опитваш, щом искаш, но нека помислим внимателно, Брайс, преди да прибегнем към драстични действия, за да се сдобием с отрова.
— Да, да.
Явно и това съгласие му стигаше, за да тръгне, но не и преди да разроши косата й, навеждайки се да прошепне в ухото й:
— Жели би се гордяла с теб.
Пръстите на краката й се свиха в пантофите и останаха така дълго след като Хънт излезе.
Тя изпробва още няколко пароли, но накрая въздъхна и затвори лаптопа. Усещаше, че се доближават до истината.
Но дали беше готова за нея?
Сутринта цикълът й дойде и премаза тялото й като влак — съвсем очаквано за тази дата.
Като влезе във всекидневната, завари Хънт, още рошав от възглавницата, да прави закуска. Той се вцепени, щом я усети. Обърна се и я обходи с поглед. Нищо не убягваше на свръхестественото му обоняние.
— Кървиш.
— На всеки три месеца като по часовник.
Повечето чистокръвни елфки нямаха цикъл; на човешките жени им идваше ежемесечно — нейното тяло си беше избрало среден вариант.
Тя седна на един от високите столове пред кухненския плот. Погледна телефона си за съобщения от Хвойна и Фурия, но нямаше. Дори майка й не я беше смъмрила за пропуснатия преглед.
— Трябва ли ти нещо? — попита я Хънт, подавайки й чиния с яйца и бекон и чаша кафе.
— Взех хапче за болките. — Тя отпи от кафето. — Благодаря все пак.
Той изсумтя и отиде да сложи в чиния собствената си закуска. Застана от другата страна на плота и погълна гладно няколко хапки, преди да каже:
— Ако оставим синта и противосредството, според мен Рогът е връзката между всичко. Трябва да се съсредоточим върху него. Не е имало ново убийство, откакто намериха стража от храма, но едва ли убиецът се е отказал да го търси, след като вече е вложил толкова усилия в това. Още смятам, че ако намерим Рога, той ще ни спести разследването и сам ще дойде при нас.
— И вече е разбрал къде го е криела Даника и го е взел. — Тя сложи храна в устата си. — Може би просто чака Върховната среща например.
— Може би. И ако е така, трябва незабавно да го хванем.
— Но дори Рун не знае къде е Рогът. Даника го е скрила безследно. Последните места, които е посетила, явно не са скривалища.
— Тогава предлагам днес да се върнем отначало. Да прегледаме всичко научено и…
— Днес не мога. — Тя довърши закуската си и занесе чинията в мивката. — Имам срещи.
— Отложи ги.
— Джесиба държи да ги проведа днес.
Той впи дълъг поглед в нея, сякаш прозираше лъжата й, но накрая кимна.
И Брайс се престори, че не забелязва разочарованието и тревогата по лицето му, в тона му, когато Хънт каза:
— Добре.
Лехаба въздъхна:
— Днес си невъзможна, Биби. И не го приписвай на цикъла си.
Седнала пред масата в средата на библиотеката, Брайс разтриваше веждите си с палец и показалец.
— Извинявай.
Телефонът й лежеше тъмен и смълчан на масата до нея.
— Не покани Ати на обяд при нас.
— Имах нужда да се съсредоточа — излъга безпроблемно.
По-рано излъга и Хънт, заявявайки, че днес Джесиба ще наблюдава камерите, затова трябва да стои на покрива. Той не каза нищо.
Но въпреки че трябваше да държи и него, и всички останали на разстояние, макар и да твърдеше, че не може да участва в търсенето на Рога, вече от часове се ровеше във всевъзможни текстове за него. Само дето намираше все същата информация, отново и отново.