Избра белите.
Толкова бели, колкото можеше да си купи със седемте изкарани с труд златни знака в портмонето й. Даде ги на една ухилена драка и тя пъхна в шепата и всичко, което Брайс си поиска. Опита да й продаде и някакъв нов купонджийски наркотик — „С малко синт ще се почувстваш като богиня", увери я, — но трийсет златни знака за една доза бяха много над възможностите на Брайс.
Стигна до „Белият гарван" пет минути преди срещата — клубът гъмжеше от посетители, въпреки че Бригс беше опитал да го взриви. Брайс застана от отсрещната страна на улицата, извади телефона си и отвори разговора с Конър. Беше готова да заложи всички пари, които току-що бе профукала по лудокорен, че вълкът проверява телефона си на всеки две секунди.
По улицата бавно се влачеха коли, басът от чиито бумтящи музикални уредби отекваше по калдъръма и кипарисите, а през отворените им прозорци надничаха пътници, нетърпеливи да започнат четвъртък вечер с пиене, пушене и пеене; много от тях пращаха съобщения на приятели, познати и дилъри — изобщо на всеки, който можеше да ги вкара в някой от десетината клубове по „Арчър Стрийт". От вратите на всичките, включително на „Гарвана", вече се виеха опашки. Ванирите надничаха с трепетно очакване към бялата мраморна фасада като пременени поклонници пред вратата на храм.
И „Гарвана" беше точно това: храм. Някогашен храм. Сега сградата обгръщаше руините му, но дансингът се разполагаше върху древните каменни основи на храм, изграден в прослава на някой отдавна забравен бог, а наоколо още стърчаха каменни колони с причудливи образи. Танцувайки сред руините, посетителите сякаш се прекланяха пред незнайния бог, обградени от древни релефи на сатири и фавни, които пиеха, танцуваха и се сношаваха сред лозови лиани. Храм на удоволствието — за това бе служило някога това място. И сега служеше за същото.
Групичка млади метаморфи пуми минаха покрай нея и няколко се обърнаха да изръмжат с покана. Брайс не им обърна внимание и отиде в една ниша вляво от служебния вход на клуба. Облегна гръб на гладкия камък, пъхна бутилката вино под мишница, опря единия си крак на стената зад себе си, поклащайки глава в ритъм с музиката от една близка кола, и най-накрая написа:
Пица. Събота вечерта в шест. Ако закъснееш, край.
Конър веднага започна да й пише отговор. Прекъсна за момент. Пак започна.
Когато най-накрая получи съобщението, Брайс прочете:
Никога не бих те накарал да чакаш.
Тя врътна очи и написа:
Не давай обещания, които не можеш да спазиш.
Пак писане, триене, писане. Накрая:
Сериозна ли си за пицата?
Несериозна ли ти изглеждам, Конър?
Изглеждаше страхотно, когато тръгна от вас.
Обля я гореща вълна и тя прехапа долната си устна. Очарователно, самомнително копеле.
Кажи на Даника, че отивам в „Гарвана" с Хвойна и Фурия. С теб ще се видим след два дни.
Дадено. А какво стана с онзи, както там се казваше?
РИЙД е официално зарязан.
Чудесно. Започвах да си мисля, че ще се наложи да го убия.
Стомахът й се сви.
Той побърза да добави:
Шегувам се, Брайс. Няма да ставам алфа-задник, обещавам.
Преди да успее да му отговори, телефонът й извибрира отново.
Този път получаваше съобщение от Даника:
КАК СМЕЕШ ДА ХОДИШ В ГАРВАНА БЕЗ МЕН? ПРЕДАТЕЛКА.
Брайс изпръхтя.
Приятна вълча нощ, загубенячке.
ЗАБРАНЯВАМ ТИ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАШ БЕЗ МЕН!
Брайс знаеше, че колкото и да не й се стоеше у дома, Даника не би изоставила глутницата. Не и в единствената им нощ заедно, в която подсилваха връзките помежду си. Не и след толкова скапан ден. И в никакъв случай точно когато Бригс беше на свобода, със сигурност жаден за отмъщение срещу цялата глутница „Дяволи“.
Заради тази и преданост обичаха Даника, биеха се свирепо за нея, връщаха се на тепиха отново и отново, докато Сабин публично изразяваше съмнение, че дъщеря й е достойна за отговорностите и статута на втора в йерархията на властта. Сред глутниците на Лунния град тя се определяше единствено от надмощието на вълците и рядко се случваше три поколения от една кръв — примът, наследницата на прима и каквото се явяваше Даника (наследница на наследницата на прима) — да заемат първите й три стъпала. Само истински могъщ древен род можеше да го постигне.
Даника безброй часове бе проучвала историята на доминиращите метаморфски глутници в други градове — защо в Хилен управляваха лъвове, защо тигри господстваха над Коринт, а соколи владееха Оя. Дали доминантността, определяща статута на прим, се унаследяваше в рода, или се появяваше произволно. Случвало се беше и нехищнически метаморфи да оглавяват Помощната гвардия, но рядко. Тези проучвания обаче отегчаваха Брайс до смърт. Затова ако Даника беше разбрала защо родът Фендир е получил толкова голям дял от доминантността, не й беше споделила.