— Ти трябва да си Брайс — каза жената и широката й усмивка веднага отпусна обтегнатите нерви на Брайс.
После погледна Хънт и му кимна леко за поздрав. Без да спомене срещата им в нощната градина, пак се обърна към Брайс:
— Партньорът ти може да те придружи, ако искаш. Крилете му ще се съберат в манипулационната.
Хънт погледна Брайс и тя прочете въпроса в изражението му: Искаш ли да дойда с теб?
Брайс се усмихна на вещицата.
— Партньорът ми много би се радвал да дойде.
Бялата манипулационна, въпреки скромните размери на клиниката, беше оборудвана с най-съвременни технологии. До едната стена имаше няколко компютъра, а до другата беше прибрано дългото механично рамо на операционна лампа. На третата стена имаше лавица с всевъзможни отвари, еликсири и прахове в лъскави стъкленици, а до четвъртата — хромиран шкаф, където вероятно държаха хирургическите инструменти.
Всичко беше на светлинни години от магазините с дървена ламперия, които Хънт посещаваше в Пангера, където вещиците още бъркаха отварите си в железни котли, предавани от поколение на поколение.
Медвещицата стигна до средата на стаята и потупа спокойно масата за прегледи, тапицирана с бяла кожа. От двете й пластмасови страни бяха прибрани сгъваеми панели — удължения за ванири с всякакви форми и размери.
Хънт седна на самотния дървен стол до шкафа, а Брайс скочи върху масата с леко пребледняло лице.
— По телефона каза, че си получила тази рана от демон кристалос и до ден днешен не се е възстановила. Тоест отровата е още вътре.
— Да — потвърди тихо Брайс.
Хънт изтръпна от болката, с която беше пропита тази дума.
— И ми даваш разрешение да използвам отровата, която ще извлека, в експериментите ми, насочени към създаването на противосредство срещу синта?
Брайс погледна към него и той кимна окуражително.
— Струва ми се доста важно, така че — да, имате разрешението ми — отвърна тя.
— Добре. Благодаря. — Медвещицата прегледа таблицата, която Брайс беше попълнила на сайта й, и медицинската информация в гражданското й досие. — Доколкото виждам, си получила травмата в крака преди почти две години?
Брайс зачопли нервно ръба на блузата си.
— Да. Раната се затвори, но… продължава да ме боли. Когато прекаля с бягането или ходенето, ме прорязва чак до костта.
Хънт се сдържа да не изпръхти ядосано.
Вещицата сбърчи чело и погледът й прескочи от монитора към крака на Брайс.
— Откога я има болката?
— От самото начало — отговори Брайс, без да поглежда към Хънт.
Медвещицата обаче го погледна.
— И на това нападение ли сте присъствали?
Брайс отвори уста да отговори, но Хънт я изпревари:
— Да. — Тя завъртя глава към него. Хънт обаче задържа погледа си върху вещицата. — Пристигнах три минути след нападението. Кристалосът вече беше разкъсал бедрото й със зъби. — Думите се заизливаха неудържимо от устата му. — Затворих раната й с медицински телбод, доколкото можах. — Незнайно защо сърцето му препускаше бясно. — Аз написах доклада за инцидента. Тя не се подложи на никакво лечение след това. Затова белегът. — Той опита да преглътне чувството на вина, пълзящо нагоре по гърлото му. — Затова е такъв. — Погледна я в очите с искрено извинение. — Аз съм виновен.
Брайс се взираше в него. Без нито капка укор — само с искрено разбиране.
Вещицата ги погледна, сякаш се чудеше дали да не им даде малко време, но все пак попита Брайс:
— Значи не си ходила на медвещер след онази нощ?
Без да откъсва очи от Хънт, Брайс отговори:
— Не.
— Защо?
Все така впила поглед в него, Брайс каза дрезгаво:
— Защото исках да ме боли. Исках болката да ми напомня всеки ден.
В очите й проблеснаха сълзи.
Вещицата учтиво се престори, че не ги вижда.
— Добре. Защо и как не е толкова важно, колкото онова, което е останало в раната. — Тя свъси вежди. — Мога да ти приложа лечението още днес, а ако поостанеш след това, ще можеш да гледаш как тествам отровата, извлечена от теб. За да я превърна в ефективно противосредство, трябва да я стабилизирам, така че да си взаимодейства правилно със синта и да неутрализира ефекта от него. Лечебната ми магия е способна на това, но се налага да присъствам за поддържането на стабилитет. Търся начин магията ми сама да го поддържа, за да има по-широко приложение по света.
— Струва ми се сложничко — коментира Брайс, чак сега откъсвайки очи от Хънт.
Той усети студ от липсата на погледа й, сякаш някой беше угасил топъл пламък.